Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Хайде да си ходим — каза за четвърти или пети път Франсис.
Най-после тръгнахме обратно, когато пред нас на пътеката се изпречи един бродещ полицай.
— Стига ли ви? — усмихна се той, едър мъж със зачервено лице и рижи мустаци.
— Май да.
— Познавате ли момчето?
— Да, в интерес на истината го познаваме.
— И нямате никаква представа накъде може да е отпрашил?
„Ако това беше филм,“ помислих си, загледан учтиво в симпатичното, пълно лице на полицая, „ако това беше филм, нямаше да можем да си намерим място и щяхме да се държим наистина подозрително.“
— Колко струва един телевизор? — попита Хенри на път за вкъщи.
— Защо?
— Защото тази вечер бих искал да гледам новините.
— Мисля, че са доста скъпи — каза Франсис.
— На тавана на „Монмът“ има телевизор — намесих се аз.
— Дали е нечия собственост?
— Със сигурност.
— Добре — каза Хенри, — ще го върнем, когато си свършим работата.
Франсис пазеше, докато с Хенри се качихме на тавана и започнахме да търсим сред изпочупени лампи, картонени кутии и грозни картини с маслени бои от първокурсниците, които учеха изобразително изкуство. Накрая намерихме телевизора зад стара клетка за зайци и го свалихме по стълбите до колата на Хенри. Отбихме се у близнаците на път за Франсис.
— Семейство Коркоран се опитваха да се свържат с теб цял следобед — обърна се Камила към Хенри.
— Господин Коркоран се обажда шест пъти.
— Джулиан също звъня. Много е разстроен.
— И Клоук — каза Чарлс.
Хенри спря.
— Какво искаше?
— Искаше да се увери, че тази сутрин с теб нищо не сме казали на полицията за наркотиците.
— Какво му каза?
— Казах му, че не съм, но за теб не зная.
— Хайде — каза Франсис, поглеждайки часовника си, — ако не побързаш, ще ги изпуснем.
Сложихме телевизора на масата в трапезарията на Франсис. Въртяхме се около него, докато не нагласихме що-годе добра картина. Финалните надписи на „Петикоут джънкшън“150 се нижеха на фона на водонапорната кула в Хутървил и експреса „Канънбол“.
Следваха новините. Музикалният фон постепенно заглъхваше, а в левия ъгъл до бюрото на водещата се появи малък кръг, в него бе изобразен полицай, който светеше с фенерче и държеше на каишка теглещо се куче, отдолу бе изписано „ПОЛИЦЕЙСКА ХАЙКА“.
Водещата погледна в камерата.
— Стотици претърсват, а хиляди се молеха, когато започваше издирването на студента от колежа Хампдън Едмънд Коркоран.
Картината се смени с гъсто залесена котловина, редицата на търсещите, снимани отзад и удрящи шубраците с пръчки, а немската овчарка, която бяхме видели по-рано, ни се смееше и лаеше от екрана.
— Къде сте вие, момчета? — попита Камила. — Някъде там ли сте?
— Вижте — каза Франсис, — ето го онзи ужасен човек.
— Сто доброволеца — съобщи глас зад кадър, — пристигнаха тази сутрин, за да помогнат на студентите от колежа Хампдън в издирването на техния състудент, който е изчезнал от неделя следобед. До този момент издирването на двадесет и четиригодишния Едмънд Коркоран от Шейди Брук, Кънектикът, не е дало никакви резултати, но днес се обадиха в нашата телевизия с важна информация, за която властите смятат, че ще придаде ново измерение на разследването.
— Какво? — каза Чарлс на телевизора.
— Сега включваме Рик Добсън, който е на мястото на събитието.
Картината се прехвърли на мъж в тренчкот, който държеше микрофон и бе застанал пред нещо подобно на бензиностанция.
— Познавам това място — каза Франсис и се наведе напред. — Това е „Ридиймд Рипеър“ на шосе номер 6.
— Шт — каза някой.
Вятърът духаше силно. Микрофонът изпищя, а после замлъкна, пращейки.
— Днес следобед — започна репортерът, като говореше с наведена глава, — в един и петдесет и шест минути нашата телевизия получи важна информация, която може да доведе до пробив в разследването, водено от полицията във връзка с изчезването на студент от колежа Хампдън.
Камерата се отдръпна, за да покаже възрастен мъж, облечен в работен комбинезон, вълнена шапка и мазен, тъмен анорак. Погледът му бе втренчен някъде встрани, главата му бе кръгла, лицето му приветливо и спокойно като на бебе.