Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Той си избра здрава кожена куртка и панталон, ботуши, които не му ставаха много добре — което, в края на краищата не беше чак толкова важно; когато не можеш да ходиш, няма как да ти излязат мазоли. Намери раница, оставена от фехтовач на име Мазрик, пълна с корави сухари, пастърма и сушени плодове, и заедно с нея взе и една манерка. В кесия, подшита към вътрешността на широк колан с два големи ножа в кании, откри пет златни рояла. След като бързо пребърка останалите дрехи, намери още три рояла, седемнайсет сребърни нобъли и две шепи медни монети.
Аз съм богат, помисли си той.
Задържа за момент монетите в шепата си, спомняйки си мрачно как някога Каин се бе гордял от факта, че макар и да е убиец, никога не е бил крадец. Нещата се променят, предполагам.
Изкара инвалидната количка от трезора, затвори вратата след себе си и отиде в гримьорната, за да презареди байпаса. Тъй като Роувър все още беше в Лос Анжелис, изпита известни трудности — наложи му се да се свърже по мрежата чрез палмпада си с контролния панел на Роувър и да изтегли съответните програми — но все пак успя да се вмести в три минути. Преди да излезе от гримьорната, облече и откраднатите дрехи. Сложи лекарствата в раницата заедно с манерката и монетите, които не се събраха в кесията на колана.
Докато си намъкваше ботушите, застина за миг, спомняйки си за проследяващата гривна около глезена си. Солидно изработената гривна само леко беше потъмняла по време на пожара. Диодът ѝ му намигаше като око, напомняйки му за всичко, което беше заложил.
Всичко, от което беше на път да се откаже.
Намигване: това е работата, за която заплати с краката си и самоуважението си, управител Майкълсън. Намигване: това е кастата, към която си проправяше път със зъби и нокти, Администратор Майкълсън. Намигване: това е всичко до последната проклета марка, което Каин е заработил за теб с кръв, пот и болка, смелост, гняв, победи и поражения. Намигване: ето я Аби, израснала от мечтите ти, съвършения символ на всичко, което си постигнал в живота си, единствения дом, който дъщеря ти някога е имала.
Хари обмисли това за секунда, после сви рамене.
Така или иначе, нищо от тези неща не ме направи щастлив.
Той измъкна ножовете от каниите. Огледа блестящите им, чисти и идеално наточени остриета, повъртя между пръстите си облицованите в кожа хладни и меки ръкохватки. Провери баланса им и реши, че могат да се хвърлят, макар и да не са идеални. Раздвижи ръце, изпъвайки раменете си, и изведнъж се развъртя — с такава скорост, че движението на остриетата не можеше да се проследи. После прибра ножовете, нагрети от топлината на дланите му, и задържайки за кратко длани върху топчетата на ефесите, си позволи почти да се усмихне. Спомените за отминалите дни бяха сладко-горчиви като случайна среща със стар приятел.
Спомни си за статуята на Тан’елкот „Цар Давид“. Видя отново отпуснатостта на мъжа на средна възраст, торбичките под уморените очи, аурата на удобно примирение. Ти — каза той на образа в съзнанието си, — изображение на Администратор Хари Майкълсън, управител на Студията в Сан Франциско, можеш да вървиш на майната си.
Уверен и силен, той прекрачи прага на гримьорната, но в коридора вече го очакваха.
11.
В момента, в който шоковата палка полетя към него, Хари вече беше загубил. Нямаше никакъв шанс, но това не го спря. Дори не го забави.
Палката изсвистя към него веднага, щом прекрачи прага на гримьорната. Рефлексът, служил му през целия живот, се задейства по-бързо от мисълта; ръката му сама хвана облечената в ръкавица китка на нападателя така, че палката пропусна целта си и се удари в касата на вратата. Хари удари противника си по лакътя и дръпна китката към себе си. Ставата на нападателя се пречупи, изпод огледалния шлем се чу стон.
Едва в този момент Хари съобрази, че е счупил китката на социален полицай — и още петима сопита преграждаха коридора. Нападението над социален полицай се смяташе за углавно престъпление.
Ако вече не бях прецакан — помисли си Хари, — щях много да се притесня.
Той отскочи назад, към вратата на гримьорната, където нямаше как да го нападнат повече хора едновременно, но сопито със счупената ръка увисна на него с цялата си тежест. И докато Хари се опитваше да го отблъсне от себе си, нечия палка го удари в гръбнака.