Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Много добре, Грегор — промърмори Тан’елкот, наблюдавайки го. — Много добре наистина. Може да се каже, че ръката ти е по-сигурна дори от моята.
Без Потока от родния свят, който да ги зарежда с енергия, тези руни бяха мъртви като самия Косал. В Отвъдие щяха да оживеят веднага, щом преминат през жива плът и оплетат в капана си излитащото от тялото съзнание — опростен вариант на заклинанието, което беше използвал Ма’елкот, за да улови спомените на Ламорак и на мнозина други.
Магията не само беше нарисувана в шарките върху острието — тя беше и запечатана в съзнанието на Проховци; в необходимата ситуация той щеше да каже точните думи — на език, който дори не разбира — и тялото му щеше да направи точните движения. Бяха прекарали цели часове в ментално зрение, под бдителния поглед на пленения жълтоок виверн, докато Тан’елкот педантично и старателно вкарваше в съзнанието му всеки символ, всяко движение на дланта и навеждане на главата; като се оставят настрана някои дреболии, това беше майсторска работа. Тан’елкот беше уверен, че никой жив човек не би могъл да повтори подвига му.
Тази процедура донесе необикновено удовлетворение на Тан’елкот; определено много по-голямо, отколкото му носеше създаването на скулптури за удоволствие на невежи богаташи.
Той беше направил от Проховци марионетка — не, по-точно уолдо6; устройство, което може да се управлява от неговата воля, дори от разстояние. Не му бяха необходими много усилия, за да подчини волята на студента си; през месеците на семинара по Приложна магия Проховци беше свикнал да изпълнява безпрекословно всички искания на Тан’елкот. И в момента дори и не помисляше да му откаже нещо. Колко странно — помисли си Тан’елкот. — Сякаш от самото начало съм планирал това.
По този начин той възнамеряваше да спази своята част от договорката с Колбърг и Борда на директорите: да им подари унищожаването на Каин и гибелта на Палас Рил. На моменти си позволяваше лукса да се надява, че Бордът също ще спази своята част от сделката, но не разчиташе особено на това. От снощната им прокламация прозираше коварство. Сигурно нямаше да го убият открито — както и Каин, по ирония на съдбата той имаше достатъчно поклонници сред Незаетите, включително и няколко в самия Конгрес, — но явно Бордът не ценеше особено както живота му, така и собственото си обещание.
Това не го безпокоеше ни най-малко. Той беше видял това разклонение сред фракталните клони на дървото свят, което беше създал със силата на волята си, и вече беше подготвил присадката, която щеше да му донесе желаните плодове.
Докато Проховци рисуваше руните върху Косал, Тан’елкот се извърна и бързо се отдалечи. Погълнат от трудната за него задача да поддържа менталното зрение, докато рисува, Проховци не забеляза отсъствието на учителя си. Вездесъщите социални полицаи, залепени като пиявици за него след вчерашния пожар, бяха временно прогонени; Тан’елкот беше заявил, при това без да се налага да лъже, че електронното им оборудване може да предизвика смущения в деликатните струи на Потока в зверилника. Колбърг им беше наредил да стоят настрана, докато правенето на заклинанието — програмирането на заклинанието — не завърши.
Така че поне за момента Тан’елкот беше свободен.
Той отиде до двойната врата от бронирано стъкло на ботаническата градина и погледна към огромното празно пространство на атриума на Екзозеума, извън нормалното за Отвъдие поле. Проходите за публиката бяха преградени с фибровъглеродни капаци и атриумът изглеждаше потънал в неестествен полумрак; а след снощния пожар целият Екзозеум беше затворен уж за „вътрешно разследване на палежа“. Тан’елкот премина покрай подредените в кръг множество справочни и билетни каси и се насочи към заемащите цяла стена обществени терминали.
Паметта на Ламорак му подсказа личния код на Шанкс; този разговор щеше да е на сметката на „Синтек“, а компютърните програми, следящи за комуникациите на Тан’елкот, щяха да продължат спокойното си прослушване на мрежата, без да се задействат. Когато разбра, че ще му отговорят лично, Тан’елкот се усмихна. Изобщо не беше възнамерявал да оставя съобщение — има неща, които са твърде деликатни, за да бъдат доверявани на ядрата с данни.
6
Дистанционен манипулатор; наименованието му произлиза от едноименната повест на Робърт Хайнлайн, в която се разказва за човек, изобретил такова устройство. — Б.пр.