Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
На екрана се появи самата Ейвъри Шанкс; когато го разпозна, хищническият ѝ поглед се промени от враждебна подозрителност на откровена омраза. Той реши, че тя е наистина привлекателна. Сурови, заплашителни, остри черти, и контрастираща им бледност — това беше нещо съвършено, сякаш природата го беше замислила така; като лунна планина.
— Ти — изрече тя безизразно.
— Аз — съгласи се Тан’елкот. — Радвам се, че ме познавате, Бизнесмен.
И че няма да се налага да се представям, помисли си той.
Охранителните програми на Студията несъмнено следяха за името му и щяха да прекъснат разговора при споменаването му.
— Откъде имаш този код?
— Знаете откъде — отвърна Тан’елкот, запазвайки каменно изражение. — Предполагам, че сте следили процеса на Колбърг.
Погледът ѝ загуби остротата си и суровите черти на лицето ѝ се смекчиха, изразявайки обикновена човешка скръб, но това продължи само миг.
— Да. — Погледът ѝ отново стана леден. — Какво искаш?
— Утре сутринта, около час след изгрев-слънце, внучката ви ще изпита травматичен шок по причина, която дори не можете да си представите. Може да изглежда като шизофрения, аутизъм или дори кататония — не мога да кажа със сигурност. Но мога да твърдя уверено, че никой на Земята няма да може да ѝ помогне. — Тан’елкот леко наведе глава, сякаш кимайки одобрително на своята арогантност. — С изключение на мен.
— Откъде знаеш това?
— Аз съм, който съм, Бизнесмен.
— Какъв тип травма?
Шанкс го гледаше с такава неприкрита омраза, че Тан’елкот изпита нелепото желание да се извини за неправдоподбните неща, които щеше да каже. Той стисна зъби и продължи с пълна увереност в правотата си:
— Вече от два дни живеете с едно дете. Не може да не сте забелязали връзката ѝ с реката?
— Забелязах нелепите, вредни фантазии, с които родителите ѝ са заразили съзнанието ѝ, да. Забранено ѝ е да говори за това.
Сякаш това ще я откаже — помисли си Тан’елкот. — Типично по Бизнесменски.
— Едва ли са фантазии, Бизнесмен — каза той спокойно. — Утре сутринта майка ѝ ще умре.
Погледът на Ейвъри Шанкс стана остър като нож, но тя не каза нищо.
— Фейт ще реагира на смъртта на майка ѝ с ярост, която не подлежи на описание. Не мога да предскажа дори приблизително формата на реакцията ѝ, но ще бъде крайна, определено непоправима, може би и фатална. Ще се нуждаете от помощта ми.
Погледът на Шанкс се отнесе за момент, сякаш тя обмисляше думите му, но когато отвори уста отново, в очите ѝ имаше единствено отхвърляне.
— Нито аз, нито внучката ми се нуждаем от твоята помощ — рече Шанкс хладно като първия зимен мраз. — Не използвай този код отново. Той ще бъде променен до час. И не се опитвай да се свържеш нито с мен, нито с нея, нито с друг от членовете на рода ми или наш служител. В противен случай ще подам срещу теб оплакване в Социалната полиция за компютърно престъпление и кастово насилие. Разбра ли ме?
— Както желаете — отвърна Тан’елкот с изразително свиване на раменете. — Знаете къде да ме намерите.
Ъгълчетата на устата ѝ се свиха нанадолу и гласът ѝ стана още по-студен.
— Не разбираш, нали? Никога повече няма да говориш с мен или с внучката ми. Мислиш, че не знам за твоята… шегичка… онази нощ — обаждането, снимката. Но аз знам. Да не съм проклет идиот? Само по една причина не наредих да те арестуват за това, че се представяш за Бизнесмен: защото ми даде в ръцете оръжие против Майкълсън. Но благодарността ми стига дотук — позволих ти да ме използваш за собственото си отмъщение, защото това ме устройваше. Ти ми даде шанс да го нараня почти толкова, колкото той нарани мен, така че всичко ти се размина. Но не си насилвай късмета.
— Бизнесмен… — започна Тан’елкот, но екранът вече беше празен.
Той сви рамене, гледайки тъмното си отражение в сивия екран. Тази клонка на фракталното му дърво свят растеше точно така, както беше предсказал. Беше засял успешно идеята и сега тя щеше да разцъфти, поливана от предстоящото нещастие на Фейт и от яростните инстинкти на майка тигрица, които лежаха в основата на личността на Ейвъри Шанкс. Ламорак добре го беше научил как да манипулира майка му; Тан’елкот не се съмняваше в крайния си успех.
Богът вътре в него изпитваше тъга и копнеж. Скоро — обеща за хиляден път той на Ма’елкот. — Скоро ще живееш отново и светът ни ще бъде спасен.
Защото Фейт можеше да докосне реката; а чрез нея и самият той можеше да я докосне. А щом веднъж овладееше мощта на реката, нито Колбърг, нито Директорите и Студията нямаше да могат да го спрат да се върне вкъщи.