Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Но в едно нещо никак не се съмняваше: през онзи ден на пясъка, когато знаеше, че ще умре, беше по-близо до щастието откогато и да било.
Е, добре — помисли си той, гледайки восъчния Каин. — Добре. Сега разбирам.
Каин беше умрял на арената през онова горещо есенно пладне. През последвалите седем дълги години Хари не бе бил нищо повече от гниещия труп на Каин.
Майната му. Ако да умреш беше нещо специално, нямаше да позволяват на всеки да го прави.
— Спуснах се! — извика отново Тан’елкот отдолу. — Идваш ли?
Хари се приближи до ръба на покрива на Екзозеума. От паркинга между Студията и Екзозеума излизаха с рев колите на службата за безопасност, някъде отдалеч се чу и ревът на пожарна сирена. Той погледна надолу към Тан’елкот.
— Не си ме виждал — извика той, докато издърпваше кабела и го намотаваше на ръката си. — Не съм идвал. Измъкнал си се сам. Разбра ли ме?
— Какви ги говориш?
— Нямам време да ти обяснявам. Отивам да спасявам света.
Той издърпа кабела докрай и свали примката от каменния зъбец.
— Каин? — извика Тан’елкот отдолу.
Той едва не му отвърна машинално „Казвам се Хари, мамка му!“, но размисли. Застина за секунда абсолютно неподвижен, наслаждавайки се на усещането.
После се наведе над назъбения парапет.
— Да? — попита той. — Какво?
— Това е и мой свят, Каин — отвърна Тан’елкот. — Успех!
— Благодаря! — Той докосна слепоочието си, имитирайки козируване. — И на теб.
После се обърна и побягна към тунела, съединяващ Екзозеума и Студията.
9.
Парамедикът изскочи от линейката, преди още турбините да са забавили обороти; хвърли се към Тан’елкот направо през въздушната струя.
— Ранен ли сте, сър? — извика той, опитвайки се да надвика рева на турбините. — Нуждаете ли се от медицинска помощ?
— Да — отвърна Тан’елкот навъсено. — Но повече се нуждая от палмпада ти.
— Какво?
Тан’елкот стисна рамото на парамедика с гигантската си длан толкова неочаквано и мощно, че парализира волята на стреснатия мъж; той дори не се опита да помръдне, докато бившият император измъкваше палмпада от калъфката му. После Тан’елкот отблъсна мъжа назад и красноречиво му показа с поглед, че е по-добре да не се приближава.
— Видеовръзка — нареди той в микрофона. — Студия-две-пет-ренген-зулу-четири. Изпълнявай.
След миг върху малкия екран се появи похотливото налудничаво лице на Колбърг.
— Е?
— Нещата не са добре — изръмжа Тан’елкот. — На кой тъпанар сте поръчали тази задача? Едва не загинах — смъртната заплаха и за двамата не беше част от плана.
— Смъртната заплаха прави нещата да изглеждат убедително — каза Колбърг. — Не ме учете на това как работи развлекателният бизнес.
— Това не е развлечение.
— Разбира се, че е.
— Вашата некомпетентност едва не унищожи целия…
— Но сработи ли? — прекъсна го Колбърг нетърпеливо.
— Слушате ли ме, или не?
— Само страхливците и слабаците се оплакват от неща, които за малко не са станали — обяви Колбърг. — Той идва ли?
От ярост на Тан’елкот му се набръчка плътта покрай очите; той самият неведнъж беше правил подобни констатации в миналото и сега установи, че изобщо не е толкова приятно да ги чува от някой друг.
— Да — каза той бавно. — Каин идва.
10.
В Студията Хари установи, че приоритетните му кодове още са в сила. Влезе в безлюдната лечебница и обилно намаза изгарянията си с обезболяващ мехлем и изпи няколко хапчета болкоуспокояващи; помисли за момент, взе цяла опаковка от същите хапчета, две туби с мехлема и шишенце антибиотици с широк спектър на действие.
Мислят си, че са ме спипали — каза си той. — Мислят, че съм в капан.
Хвърли плячката си в една инвалидна количка, изкара я в коридора и тръгна към асансьора. Когато влезе в кабината, бързо напъха лекарствата в джоба за списания под страничната облегалка, защото самата седалка щеше да му потрябва след една-две минути.
Следващата му спирка беше трезорът с нормалното за Отвъдие поле на Студията.
Бронираната врата на трезора се отвори с тихото бръмчене на хидравличните механизми. Преди да влезе, Хари седна в инвалидната количка. Когато граничният ефект изключи байпаса му и накара краката му да се гърчат, той дори не обърна внимание на това; имаше да мисли за много по-важни неща.