Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Но не — наоколо по скелето бяха окачени десетки черно-бели разпечатки — като се започне с първите рекламни плакати на Каин и се стигне до кадрите от камерите за наблюдение на Студията, където Хари беше изобразен от всеки възможен ъгъл във всяка възможна поза.
Какво става тук, по дяволите?
Пореден облак дим изплува пред очите му и го върна към реалността, напомняйки му за неотложните проблеми. Щеше да се безпокои за проклетите скулптури на Тан’елкот, когато спасеше живота на кучия син.
Той хукна към стълбите и се спусна с бясна скорост по парапета. Пресече мълниеносно втория етаж и отново скочи върху парапета — пламъците отдолу вече се доближаваха все повече и повече до проснатия на земята Тан’елкот. Хари се приземи някъде близо до него. Бившият император дори не беше способен да го погледне; той кашляше кръв и се опитваше да предпази очите си от дима.
Кабелът висеше точно по средата на отвора към горните етажи; няколко метра от него бяха попаднали в огъня и вече тлееха. Хари прескочи сипещия искри огън, подхвана кабела под мишница и веднага скочи в обратна посока.
Въпреки че контактът му с нагорещения камък беше съвсем кратък, обувките му пламнаха. Той побърза да ги изхлузи от краката си, но пламъкът вече се беше прехвърлил върху поръсения му с прах панталон, а след миг обхвана и ризата. Той изруга и хвана кабела със зъби, докато се опитваше да смъкне горящите си дрехи. От плътта му се вдигаше дим като от месо върху скара.
Няма проблем — помисли си той. — Важното е да се измъкна оттук, преди да изгубя съзнание.
Вече гол, той хвърли горещия край на кабела към Тан’елкот. Бившият император се опита да се надигне в седнало положение, мърморейки за това, че нещо се е объркало, че не би трябвало да става така.
— Ако започнем да изясняваме какво би трябвало да се случва — изрева Хари изпод маската, надвиквайки бученето на пожара, — и двамата ще умрем тук. Дръж!
— Дрехите ти… — промърмори вцепенено Тан’елкот. — Ти си гол.
— Сега разбрах защо всички те смятат за гений — рече Хари. — Не мърдай.
Той бързо прекара кабела под мишниците на бившия император.
— Какво…? Какво правиш? Този огън… какво? Това боли…
Хари се усмихна мрачно, докато затягаше възела.
— Аха.
Тан’елкот се закашля, пръскайки кръв. По лицето му потекоха сълзи.
— Какво правиш?
— Спасявам ти живота. Чувал ли си за един тип на име Батман?
— Батман? — Бившият император се намръщи, сякаш не можеше да фокусира погледа си. — Не разбирам.
— Сега ще разбереш — обеща Хари и скочи във въздуха. Увисна на кабела, свил крака.
Високо горе опънатия кабел подкара „Цар Давид“ заедно с количката към ръба на пода.
Статуята достигна до парапета и се наклони. За един ужасен миг на Хари му се стори, че е преценил неправилно центъра на тежестта на скулптурата, но тя продължаваше да се накланя като пияница, изгубил равновесие. За половин секунда увисна на парапета… и се прехвърли през него.
— Потегляме! — извика Хари.
Статуята се понесе надолу като скала в пропаст.
А Хари и Тан’елкот се изстреляха нагоре.
Скулптурата падаше, удряйки се в стълбите и заплашвайки да се оплете в кабела. Хари изруга, съобразявайки, че мраморният блок се носи право към него като гигантска мухобойка.
Е, добре, не го обмислих както трябва…
Той размаха крака като състезател по овчарски скок и в последния момент се отблъсна от ръба на падащата количка — сърцето му се сви, когато мраморният му двойник прелетя покрай тях и изчезна в кълбата дим отдолу.
Те изскочиха на равнището на ателието и Хари се хвана за рамото на крана, а статуята се стовари на каменния под и се разби на парчета. Хари се държеше с едната ръка за крана, а с другата стискаше кабела, очаквайки Тан’елкот да полети надолу като камък. Стисна зъби от болка, когато тежестта на бившия император опъна въжето надолу и то проряза ръката му до костта…
Но когато Хари беше изритал количката, двамата се бяха залюлели като махало; и засилката на Тан’елкот беше достатъчно голяма, че да успее да се улови за парапета с масивната си ръка. След като Хари се убеди, че гигантът се държи здраво, той се спусна по рамото на крана и му помогна да се изкатери през парапета.
Конвулсивно кашляйки, с течащи сълзи по лицето и с димяща коса, Тан’елкот изрева яростно:
— Ти си… неспособен… да направиш нищо… по лесния начин!
— Млъкни и издърпай шибания кабел! — извика му Хари в отговор. — Още не сме се измъкнали!