Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Слезте бързо долу — повтаряше едно от момичетата. — Без официалности — слезте както сте.
Изведнъж настана тишина, последвана от бързи стъпки по застланата с чакъл пътека, приглушен кикот и разбягване, след което в съседната стая няколко легла изскърцаха остро и протестиращо, а в коридора на долния етаж се хлопна врата. Някой щеше да загази може би. Две-три минути по-късно вратата на Джоузефин се открехна и на фона на слабата светлина от коридора тя зърна мис Куейн, след което вратата отново се затвори.
На следващия следобед Джоузефин и още четири момичета, всяко от които отричаше да е продумвало и една дума през нощта, бяха наказани с условно оставане в училището. Не можеше да се направи абсолютно нищо. Мис Куейн била разпознала лицата им по прозорците и те били на момичетата от двете стаи. Това бе несправедливо, но беше нищо в сравнение с онова, което се случи впоследствие. Една седмица преди великденската ваканция училището замина на екскурзия, за да проведе наблюдение в някаква кравеферма — отидоха всички с изключение на условните. Мис Чеймбърс, която симпатизираше на нещастието на Джоузефин, й възложи задачата да забавлява мистър Ърнест Уотърбъри, който бе пристигнал, за да прекара края на седмицата при леля си. Това беше съвсем малко по-добре от нищо, защото мистър Уотърбъри бе много скучен и изключително ограничен младеж. Той беше толкова скучен и толкова ограничен, че на другия ден Джоузефин беше изключена от училището.
Всичко стана така: разхождали се бяха из двора, след което поседнаха на една маса в градината и пиха чай. Ърнест Уотърбъри изрази желание да види нещо в църквата точно няколко минути преди автомобилът на леля му да се зададе по пътя. За да стигнат до църквата, трябваше да слязат по една извита псевдо средновековна стълба; понеже обувките й бяха все още влажни от разходката из градината, Джоузефин се подхлъзна на горното стъпало и от височина пет фута падна право в негостоприемните обятия на мистър Уотърбъри, където остана да лежи безпомощно, като се превиваше от смях. Именно в тази поза ги завариха мис Бриртън и дошлият на посещение училищен настоятел.
Но аз изобщо не съм виновен за това! — заяви лишеният от всякаква галантност мистър Уотърбъри. Смутен и ядосан, той бе отпратен обратно в Ню Хейвън, а мис Бриртън, която свърза случката с прегрешението на Джоузефин от миналата седмица, изгуби контрол над себе си. Мистър Пери, който случайно се намираше в Ню Йорк, пристигна в училището още същата вечер. При неговото бурно възмущение мис Бриртън се предаде и си взе думите обратно, но злото вече беше сторено и Джоузефин си събра багажа. Ненадейно, чудовищно, точно когато бе започнал да означава нещо за нея, училищният й живот приключи.
В първия миг всичките й чувства бяха насочени срещу мис Бриртън и единствените сълзи, които проля на тръгване, бяха на гняв и омраза. По време на пътуването до Ню Йорк тя забеляза, че докато в началото баща й инстинктивно бе взел изцяло нейната страна, сега вече бе започнал да изпитва и известно раздразнение от нещастието й.
— Ще го преживеем — каза той. — За съжаление и онази идиотка, мис Бриртън, ще го преживее. Тя би трябвало да ръководи изправително училище. — Той се замисли. — Както и да е, майка ти пристига утре и заедно с нея ще заминете за Хот Спрингс, както бяхте решили.
— Хот Спрингс! — извика сподавено Джоузефин. — Ооо, не!
— Защо не? — попита я той учудено. — Смятам, че това е най-доброто разрешение. Така новината ще може да се позабрави, преди да се върнеш в Чикаго.
— Предпочитам да се върна в Чикаго — изрече задъхано Джоузефин. — Татко, предпочитам да се върна в Чикаго.
— Това е невъзможно. Майка ти вече е тръгнала насам и всичко е уредено. В Хот Спрингс ще можеш да излизаш, да ходиш на езда, да играеш голф и да забравиш за онзи дявол в пола…
— Не може ли да отидем на някое друго място на Изток? В Хот Спрингс имам познати, които ще знаят за случилото се — хора, които не желая да срещам, мои съученички.
— Хайде, Джоу, горе главата — в живота има такива моменти. Съжалявам, дето казах, че трябва да изчакаме да се позабрави в Чикаго; ако вече не бяхме уредили нещата, щяхме да се върнем и веднага да излезем срещу всички стари свадливки и клюкарки в града. Когато човек се свива в ъгъла, те си мислят, че е направил нещо лошо. Ако ти подхвърлят някоя дума, ти кажи истината — това, което казах на мис Бриртън. Кажи им, че тя те е приела да останеш, но аз за нищо на света не съм ти позволил да го направиш.