Небесносини грехове

Той вдигна поглед, но през сенките и несигурната светлина, едва успях да видя, че беше объркан.

- Мърсувахме?

- Правехме секс - обясни Жан-Клод. - Това е чудат жаргонен израз за секс, да мърсуваш.

- Ах - каза Ашър, макар че не изглеждаше по-малко объркан.

Продължих да притискам. Веднъж след като взема решение, нищо не може да ме спре.

- Искам да кажа, че вече правехме секс. Не беше търкулнал ума ми, когато се съгласих всички да се съблечем. Нито по време на предварителната игра. Нито когато ближех задната част на коленете ти и другите неща. -Насилих се да срещна погледа му, който бавно се успокояваше. - Направих го доброволно. Ако можех да измисля начин да си вътре в мен, който не включва зъби, бих го направила, но исках и двама ви вътре в мен.

Наложи се да затворя очи, защото внезапно го визуализирах толкова силно, че коленете ми за малко да поддадат. Заедно с това се завърна и вълната от усещания. Този път не се опитах да дера въздуха. Само държах лавицата в смъртна хватка и си поемах въздух на големи глътки.

- Ma petite, добре ли си?

Поклатих глава.

- В сравнение с първия път, когато се върнах пак към оргазъма, сега си е направо цветенце.

- Quelle? - попита Ашър.

- Днес е имала повторения на удоволствието, което е изпитала с нас. Ашър изглеждаше още по-малко щастлив.

- Тя има всеки симптом. Не вярвах, че ще ги има. Мислех че некромантията й ще я предпази.

- Трябва да отбележа, мисля че и Бел Морт има вина за това, колко ми беше зле днес. Хранеше се от мен и Ричард чрез вас двамата.

Жан-Клод се облегна на стената с кръстосани ръце.

- Джейсън ни го каза, ma petite. Но все още вярвам, че цял ден силата ти се е борила с тази на Ашър. Като в стария проблем, какво би се случило, ако една неустоима сила се срещне с непоклатим обект.

- Ашър като неустоимата сила и аз като непоклатимия обект? - попитах.

- Oui.

Искаше ми се да поспоря с разпределението на ролите, но бяха дяволски подходящи.

- Та, какво означава това за нас като menage a trois за в бъдеще?

По лицето на Жан-Клод премина нещо, после стана от безизразно по-безизразно. Ашър бе този, който попита:

- Искаш да го направим отново?

Тръгнах да пускам етажерката, реших все пак да не го правя, просто за всеки случай и казах:

- Може би - погледнах към Жан-Клод и внимателното му, красиво лице. -Мисля че Жан-Клод най-после намери нещо, с което не би направил компромис.

- Какво имаш предвид, ma petite?

- Искам да кажа, че ако ти струвам Ашър, това ще нарани отношенията ни.

- Значи аз съм нещо, което би отвела в леглото си, за да си с Жан-Клод! -Внезапно той беше бесен, очите му се изпълниха с течен син огън. Човечността му се разтопи пред очите ми и го остави блед и все още красив, но с красотата на гравиран камък, ярка красота, без живот в нея, без мекота, без човечност. Стоеше пред мен, а златната му коса се движеше около главата му като ореол, раздухвана от вятъра на собствената му сила.

Не бях уплашена от него. Знаех че Ашър не би ме наранил нарочно. Още повече знаех, че Жан-Клод не би го позволил. Но ми писваше. От Ашър и от мен. По един перверзен начин, с Ашър добре си пасвахме по отношение на голямата нужда от терапия. И двамата имахме толкова проблеми относно личната интимност и толкова много прегради, които хората трябваше да преодолеят, че дори и на мен ми беше омръзнало.