Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Всички участници са облечени в яркооранжеви подплатени комбинезони, покриващи цялото тяло — севернотихоокеанската версия на спасителните жилетки. Те са обемисти и неудобни, но, както обича да казва Елиът Чънг, в северните води единственото, с което може да ти помогне обикновената спасителна жилетка, е, че трупът ти няма да потъне.
Спасителната лодка представлява надуваем сал, дълъг около три метра, който не е оборудван с мотор. Има и подобно на палатка водонепроницаемо покривало, което се закопчава по цялата обиколка и превръща сала в запечатана капсула, така че ги пази от водата дори и в най-страшната буря.
От два дни силният студен вятър, идващ от планините, ги тласка далеч от Орегон, в открито море. Елиът бодро обяснява, че тази спасителна лодка е била изобретена в старите времена — тогава са имали флота и брегова охрана, която идвала и спасявала закъсали пътешественици. Трябвало само да плаваш и да си оранжев. Рибешкото око има уоки-токи, но с малък обхват. А компютърът на Хиро може да се включва в мрежата, но в това отношение прилича по-скоро на клетъчен телефон. Не върши никаква работа сред дивата пустош.
Когато вали силен дъжд, те седят под покривалото. Когато вали по-слабо — над покривалото. Всичките си имат с какво да си запълват времето.
Хиро, естествено, се бъзика с компютъра. Да закъсаш на сал сред Тихия океан е идеалното място за хакера.
Вик чете и препрочита подгизнало романче, което държеше в джоба на своето яке „МАФИЯ“ когато гръмнаха „Коулуун“ под краката им. Като професионален снайперист той знае как да убива времето.
Елиът разглежда разни неща с бинокъла, макар че почти нищо няма за разглеждане. Прекарва много време в бърникане по сала — коси се за него, както се косят корабните капитани. И лови много риба. На сала разполагат с обилни запаси от храна, но е хубаво понякога човек да хапне прясна камбала или сьомга.
Рибешкото око е извадил от тежкия черен куфар инструкция за експлоатация. Това е миниатюрна папка, а текстът по страниците е отпечатан с лазерен принтер. Папката е евтина, без опознавателни знаци, купена от книжарница. В това отношение тя е идеално позната на Хиро — носи белезите на хай-тек продукт в процес на разработка. Всички технически съоръжения изискват някаква документация, но тя се пише само от техничари, разработващи самия продукт, а те мразят канцеларщината и винаги отлагат въпроса с бумагите до последния момент. После набират нещо на компютъра, разпечатват го на лазерния принтер, изпращат секретарката на отдела да купи евтинка папка, и това е.
Но папката занимава само за малко Рибешкото око. Останалото време той прекарва в съзерцаване на хоризонта, все едно очаква там да се появи Сицилия. Но тя не се появява. Той е обезверен след провала на своята мисия и постоянно си мърмори нещо под носа и се опитва да намери някакво спасение.
— Ще те питам, ако не възразяваш — казва Хиро — каква беше мисията ти все пак?
Рибешкото око се замисля над въпроса.
— Ами, зависи откъде ще го погледнеш. Принципно целта ми е да изтръгна едно петнайсетгодишно момиче от лапите на тези мръсници. И затова тактиката ми беше да взема за заложници няколко от техните големи клечки и после да уредим размяната.
— Кое е петнайсетгодишното момиче?
Рибешкото око вдига рамене.
— Познаваш я. Уай Ти.
— Това наистина ли е единствената ти цел?
— Хиро, важното е да разбираш начина на действие на Мафията. А нейният начин на действие е, че преследваме големи цели, прикрити зад лични отношения. Така че например когато разнасяше пици, ти не ги разнасяше бързо, защото така печелиш повече пари или защото такава е шибаната фирмена политика. Правеше го, защото изпълняваше лично споразумение между Чичо Енцо и всеки клиент. Така избягваме капана на егоцентричната идеология. Идеологията е вирус. Така че като си върнем мацето, с това ще постигнем нещо много повече. Това ще бъде конкретната манифестация на абстрактна политическа цел. А ние обичаме конкретното, нали така, Вик?