Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Уай Ти се обръща да изгледа гадната бабушка-началничка, но онази е замръзнала в смес от изненада, страх и изблик на сексуално възмущение. Най-накрая обаче страхът надделява, тя извърта очи, врътва се и се запътва да смени Уай Ти при казан номер седем.
— Мерси, че ме вдигна — казва Уай Ти с нелепо разтреперан, смутен глас. — Ъ-ъ, ти не си ли гладен?
— И без това смятах да поизляза — отвръща мъжът.
— Да поизлезеш ли? Че къде ще излизаш на Сала?
— Ела, ще ти покажа.
Той я повежда по някакви коридори, нагоре по стръмни стоманени стълби, и най-сетне я извежда на палубата. Започва да се смрачава. Контролната кула на „Ентърпрайз“ се издига, корава и черна, на фона на тъмносиво небе, което толкова бързо помрачнява, че изглежда по-тъмно, отколкото в полунощ. Но засега лампите не светят и се вижда само черната стомана и тъмносивото небе.
Тя го следва по палубата до кърмата. Водата е десет метра по-надолу. Гледат към процъфтяващия, чисто бял квартал на руснаците, отделен от мизерния тъмен хаос на самия Сал с широк канал, патрулиран от чернорасци с пушки. Тук няма метална или въжена стълба, а само дебело въже, увиснало на парапета. Едрият алеут го придърпва и увива подмишницата и крака си — всичко това само с едно бързо движение. После хваща Уай Ти през кръста, обхваща я с куката на ръката си, навежда се назад и пада от кораба.
Тя абсолютно отказва да пищи. Усеща как въжето спира тялото му във въздуха, чувства ръката му, притиснала я толкова здраво, че тя се задавя за миг и после увисва, заклещена в куката на лакътя му.
Прилепила е ръце до тялото си — упорства. Но ей така — каквото ще да става — се притиска о него, увива с ръце шията му, полага глава на рамото му и се вкопчва. Той я смъква надолу по въжето и скоро вече стоят на дезинфекцираната и благоденстваща руска версия на Сала.
— Как се казваш, все пак? — пита тя.
— Дмитрий Равинов — отговаря той. — По-известен като Гарвана.
Ох, мамка му.
Връзките между лодките са объркани и непредсказуеми. За да стигнеш от точка А до точка Б, трябва да обикаляш навсякъде. Но Гарвана знае къде отива. Сегиз-тогиз той се пресяга и я хваща за ръката, но не я дърпа, макар и тя да върви много по-бавно от него. Честичко я поглежда и й се ухилва, все едно иска да й каже „Мога да ти навредя, но няма“.
Стигат на едно място, където руският квартал е свързан с останалата част от Сала с широк дъсчен мост, варден от пичове с автомати „Узи“. Гарвана не им обръща внимание, хваща отново Уай Ти за ръка и тръгва с нея по моста. Уай Ти не е успяла да се замисли какво означава това, когато изведнъж го проумява. Оглежда се, вижда всички онези мършави азиатци, втренчени в нея все едно е вечеря с пет блюда и разбира: аз съм на Сала. На истинския Сал.
— Тези са хонконгски виетнамци — обяснява Гарванът. — Родени във Виетнам, преместили се в Хонконг с лодки след войната, така че вече от две поколения живеят на сампани. Не се плаши, няма страшно за тебе.
— Няма да мога да намеря обратния път — казва Уай Ти.
— Спокойно — отвръща той. — Никога не съм си изгубвал приятелката.
— А имал ли си някога приятелка?
Гарванът отмята глава назад и избухва в смях.
— Имах ги много навремето. Но през последните години не са чак толкова много.
— О, така ли? Навремето? Тогава ли са те татуирали?
— Да. Аз съм алкохолик. Навремето постоянно се забърквах в неприятности. От осем години не близвам.
— Тогава защо така всички ги е страх от тебе?
Гарвана се обръща към нея, усмихва се широко, свива рамене.
— О… Ами защото съм невероятно безскрупулен, способен, хладнокръвен убиец, нали знаеш.
Уай Ти се смее. Гарвана също.
— Какво работиш? — пита Уай Ти.
— Ловувам с харпун — отвръща той.
— Като в „Моби Дик“? — идеята харесва на Уай Ти. Чела е тази книга в училище. Повечето от съучениците й, дори и зубрачите, смятаха книгата за пълна дупка. Но на нея онова за лова с харпун й хареса.
— Не. В сравнение с мен тия от „Моби Дик“ са педали.
— И какво ловуваш?
— Какво ли не.
Оттук нататък тя само го гледа. Или съзерцава неодушевени предмети. Защото иначе няма да вижда друго освен хиляди черни очи, вторачени в нея. Доста голяма промяна след разливането на помия за репресираните.