Снежен крах

— Мамка му — изругава Ливио. — Откъде се взе тоя, по дяволите?

Каякарят се оглежда продължително назад — преценява вълните. После рязко се обръща, започва да гребе усилено, ускорява ход и на всеки няколко удара с веслото се оглежда назад. Приижда голяма вълна и тъкмо когато подема каяка, скоростите им съвпадат. Каякът застава на гребена й и се стрелва напред като ракета, яздейки вълната — изведнъж е полетял със скорост, двойно по-голяма от скоростта на всичко останало във водата.

Като забива весло във вълната, каякарят на няколко пъти рязко променя посоката си. После поставя веслото напреки на каяка, посяга надолу и вади малък тъмен предмет — тръба, дълга над метър. Вдига я на едното си рамо.

Той и моторницата се стрелват един покрай друг в противоположни посоки, разделени от около пет-шест метра вода. После моторницата гръмва.

Снарядът на „Коулуун“ е прехвърлил с няколкостотин метра мястото, където се развива цялото действие. Той прави възможно най-резкия завой, на който е способен плавателен съд с такива размери в опит да се врътне на сто и осемдесет градуса, за да се върне и да се разправи с руснаците и — по-големият проблем — с Гарвана.

Гарвана гребе към приятелчетата си.

— Каква гад! — ругае Ливио. — Какво ще прави, че ги изтегли до сала със скапания си каяк?

— Направо тръпки ме полазват — коментира мъжът със стъкленото око. — Погрижи се да има и няколко наши хора там горе при Сътрудниците. Сигурно са пратили хеликоптер.

— Радарът не показва други кораби — обажда се един от войниците на връщане от мостика. — Само ние и те сме. И хеликоптери няма.

— Нали знаеш, че Гарвана разнася ядрена бомба? — пита Хиро.

— Така съм чувал. Но този каяк не е достатъчно голям. Мъничък е. Не мога да повярвам, че човек би излязъл в открито море с подобно нещо.

От дълбините на морето постепенно се издига планина. Мехур от черна вода, който непрекъснато се издува и разраства. Далеч назад зад люшкащия се сал е изникнала черна кула — стърчи вертикално над водата, а от върха й израстват две крила. Кулата става все по-висока, крилете се надигат все по-високо над водата, и отпред, и отзад, планината се надига и се оформя. Червени петолъчки и няколко цифри. Но не е нужно да се познават цифрите, за да разбере човек, че това е подводница. Подводница-ракетоносител.

А после тя спира. Толкова близо до руснаците на малкия им сал, че Гуров и приятели практически могат да скочат на нея. Гарвана гребе към тях и реже вълните като стъклен нож.

— Да си го начукам — възкликва мъжът със стъкленото око. — Да си го начукам, да си го начукам, да си го начукам. Чичо Енцо ще се вбеси.

— Не си могъл да знаеш — успокоява го Ливио. — Да стреляме ли по тях?

И преди мъжът със стъкленото око да е взел решение, палубната картечница на ядрената подводница открива огън. Първият снаряд не ги уцелва с няколко метра.