Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Хиро имаше доста сносен мотоциклет. Вероятно можеше да има най-добрия на Улицата просто защото рефлексите му са нечовешки. Но боят с мечове го занимаваше повече от мотоциклетизма.
Той отваря последната версия на мотоциклетния си софтуер и отново се запознава с управлението. Слиза от Плоскоземия в триизмерната Метавселена и се упражнява да покара мотора из двора си. Отвъд границите на двора му няма нищо освен тъмнина, защото не се намира в мрежата. Мракът му вдъхва отчаяние и безнадеждност — както когато плаваш със спасителен сал из Тихия океан.
49
Понякога виждат в далечината кораби. Няколко дори се приближават, за да ги проверят, но като че никой не е в спасително настроение. В близост до Сала алтруистите са малцинство и сигурно си личи, че няма кой знае какво за крадене.
От време на време виждат стари риболовни кораби, дълги по двайсет-трийсет метра, а покрай тях — ята от по десетина малки, бързоходни лодки.
Когато Елиът ги информира, че тези кораби са пиратски, Вик и Рибешкото око наострят уши. Вик изважда пушката си от торбите, с които я пази от солените пръски, и сваля обемистия мерник, за да го използват като телескоп. Хиро не вижда никаква причина да се сваля мерника за тази цел освен факта, че ако не го свалиш, сякаш рисуваш мишена върху всичко, което погледнеш.
Щом мернат пиратски кораб, те всички се изреждат да го огледат през мерника, като си играят с всичките сензорни режими: видим, инфрачервен и т.н. Елиът е прекарал доста време в мотаене покрай Ръба и познава символите на различните пиратски групировки. След като ги огледа през мерника, той може да каже кои какви са: един ден Клинт Истууд и бандата му ги следват успоредно няколко минути, докато ги огледат. „Великолепната седморка“ пък изпрати една малка лодка да ги наобиколи и да провери за потенциална плячка. Хиро почти се надява Седморката да ги плени, защото техният кораб е най-хубав: бивша луксозна яхта с катапулти за ракети „Екзосет“, струпани на предната палуба. Но разузнаването не довежда доникъде. Пиратите, невежи в термодинамиката, не схващат какво означава постоянната пара, излизаща изпод сала.
Една сутрин огромен стар траулер се материализира много близо до тях от нищото, след като мъглата се разсейва. От известно време Хиро чува шума от двигателите му, но не предполага, че е толкова близо.
— Кои са тези? — пита Рибешкото око и се задавя с разтворимото кафе, което толкова презира. Увит е в космическо одеяло и се е напъхал под водонепроницаемия купол — само лицето и ръцете му се виждат.
Елиът ги оглежда през мерника. Той иначе си е прикрит, но е ясно, че гледката не го радва особено.
— Брус Ли — казва най-сетне той.
— По какво познаваш? — пита Рибешкото око.
— Виж им знамето — отвръща Елиът.
Корабът е достатъчно близо и знамето се вижда ясно. Червено знаме със сребърен юмрук в средата и чифт кръстосани нунджако под него, обградени с инициалите Б и Л.
— Какви са тия? — пита Рибешкото око.
— Пичът, дето се е кръстил Брус Ли, тарторът им… Има жилетка с емблемата им на гърба.
— Е, и?
— Ами тя не е избродирана или изрисувана, а е направена от скалпове. Като пачуърк.
— Е, и какво? — обажда се Хиро.
— Носи се мълва, само мълва, пич, че е обиколил корабите на бежанците в търсене на хора с червена и сребриста коса, за да събере нужните му скалпове.
Хиро все още се мъчи да преглътне това, когато Рибешкото око взема неочаквано решение.
— Искам да си поприказвам с тоя образ, Брус Ли — заявява той. — Интересен ми е.
— Защо, по дяволите, искаш да говориш с тоя шибан психопат? — пита Елиът.
— Да — подкрепя го Хиро. — Гледал ли си онази серия на „Шпионско око“? Тоя е пълна откачалка.
Рибешкото око вдига ръце, сякаш за да каже, че отговорът, също като католическата идеология, е непостижим за ума на смъртните.
— Така реших — заявява той.
— Че кой си ти бе, твойта мама? — пита Елиът.