Снежен крах

Деливераторът никога не е вадил пистолета от гняв или от страх. Вадил го е веднъж — в Гила Хайлендс. Някакви пънкари от Гила Хайлендс — префърцунен бърбклав, си поръчаха доставка, но не искаха да си платят. Въобразяваха си, че ще впечатлят Деливератора с бейзболна бухалка. Деливераторът извади пистолета, прицели лазерната джаджа в оня наперен луисвилски плужек и стреля. Оръжието риташе страшно — все едно му откъсна ръката. Средата на бейзболната бухалка се превърна в стълб от пламтящи трици, разпиляващ се във всички посоки като избухнала звезда. Пънкарят стискаше дръжката с тъпо изражение, а от другия й край бълваше млечнобял дим. Не получи от Деливератора нищо повече освен главоболия.

Оттогава Деливераторът държи пистолета в жабката. Вместо това разчита на комплект самурайски мечове — бездруго те винаги са били предпочитаното от него оръжие. Пънковете в Гила Хайлендс не се уплашиха от пистолета и затова Деливераторът се принуди да го използва. Но с мечовете нямаше нужда от демонстрации.

Акумулаторите на колата на Деливератора са натъпкани с достатъчно потенциална енергия, че да опържат половин килограм бекон в Астероидния пояс. За разлика от кукленските колички или тузарските возила, колата на Деливератора изхвърля тази енергия през зейнали, блестящи, излъскани сфинктери. И когато Деливераторът надуе газта, стават едни… Контактни пластири ли? По гумите на вашата кола има малки контактни пластири, които влизат в допир с асфалта на четири места, големи колкото езика ви. Колата на Деливератора е оборудвана с огромни лепкави гуми с контактни пластири колкото хълбоците на дебелана. Деливераторът има връзка с шосето — потегля като лош ден, спира на една песета място.

Защо Деливераторът е оборудван така? Защото хората разчитат на него. Той е ролеви модел. Това тук е Америка. Хората правят каквото им скимне — това проблем ли ви е? Защото имат право да го правят. И защото имат оръжия и никой не може да ги спре, мама му стара. В резултат от което икономиката на тази държава е една от най-съсипаните в света. Та, да си дойдем на думата — като сме се разприказвали за търговски баланс, след като всичките ни технологични мозъци изтекоха в чужбина и нещата се уталожиха, започнаха да произвеждат коли в Боливия и микровълнови печки в Таджикистан и да ги продават тук. След като гигантските кораби и дирижабли от Хонконг, които могат да прекарат цяла Северна Дакота чак до Нова Зеландия за грошове направиха зора ни за природни ресурси да изглежда неуместен. И след като Невидимата ръка подбра всичките ония исторически несправедливости и ги размаза в широк глобален пласт от нещо, което един пакистански тухлар, например, би сметнал за просперитет, знаете ли к’во? Съществуват само четири неща, които правим по-добре от всеки друг: