Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Вик си позволява да пусне благоразумна усмивка и плътен, стържещ смях.
— А каква е абстрактната политическа цел в този случай? — пита Хиро.
— Това не е по моята част — отвръща Рибешкото око, — но според мен Чичо Енцо е страшно вбесен на Л. Боб Райф.
Хиро се мотае из Плоскоземия. Отчасти, за да щади батериите на компютъра — поддържането на триизмерен кабинет изисква много процесори да работят на пълна мощност, а простото двуизмерно изображение изисква минимум енергия.
Но истинската причина да е в Плоскоземия е, че Хиро Протагонист, последният хакер на свободна практика, в момента хаква. А когато хакерите хакват, те не се занимават с повърхностния свят на Метавселени и аватари. Те слизат под повърхността, в подземния свят на кодове и заплетени нам-шуби, който поддържа всичко, което виждаш в Метавселената. Без значение колко достоверно, прекрасно и триизмерно ти изглежда, всичко се свежда до прост текстов файл: поредица от букви върху електронна страница. Завръщане към дните, когато хората са програмирали компютрите чрез примитивен телетип и перфокарти IBM.
Оттогава са разработени много хубавички, ориентирани към потребителя средства за програмиране. Сега можеш да програмираш компютър, като си седиш зад бюрото в Метавселената и свързваш ръчно малки предварително програмирани елементи, все едно сглобяваш детски конструктор. Но истинският хакер никога не би използвал подобни техники — все едно майстор-автомеханик да се опита да поправи кола, като седне зад волана и гледа идиотските светлини по таблото.
Хиро не знае какво точно прави и за какво се подготвя. Но това не го тревожи. По-голямата част от програмирането се състои в наливане на основите и изграждане на структури от думи, които привидно нямат никаква връзка с непосредствената задача.
Той знае едно: Метавселената вече е място, където могат да те убият. Или поне да ти изпържат мозъка до такава степен, че все едно си мъртъв. Радикална промяна в природата на това място. В Рая вече има пушки.
И така им се пада, осъзнава той сега. Те създадоха това място твърде уязвимо. Мислеха, че най-лошото, което може да ти се случи, е в компютъра ти да попадне вирус и да те принуди да излезеш от мрежата и да презаредиш системата. Може би и да съсипеш малко данни, ако си достатъчно тъп и не си си инсталирал някакво „лекарство“. Ето защо Метавселената е широко отворена и незащитена като летищата отпреди времето на бомбите и детекторите за метал, като началните училища отпреди времето на маниаците с нападателни оръжия. Всеки може да влезе там и да прави каквото си иска. Няма ченгета. Не можеш да се защитаваш, не можеш да преследваш лошите. Много работа ще падне, за да се промени това — фундаментално преустройство на цялата Метавселена на планетарно корпоративно ниво.
Междувременно може би ще има роля за лицата, ориентиращи се в мястото. Няколко хаквания могат значително да променят ситуацията. Хакерът на свободна практика може да свърши сумати нещо, преди гигантските фабрики за софтуер да са си мръднали и пръста, за да се справят с проблема.
Вирусът, прогризал мозъка на Дей5ид, е бил поредица от двоична информация, светнала пред очите му под формата на бит-карта — поредица от бели и черни пиксели: белите са нулите, а черните — единиците. Слагат бит-картата на свитък и дават свитъците на аватари, които сноват из Метавселената в търсене на жертви.
Клинтът, който се опита да зарази Хиро в „Черното слънце“, се измъкна, но заряза свитъка — не беше очаквал, че ще му клъцнат ръчичките — и Хиро го пусна в подземната система от тунели, там, където живеят Гробищните демони. По-късно той накара един демон да отнесе свитъка в работилницата му. А всичко в къщата на Хиро по дефиниция се пази в собствения му компютър. Не му се налага да влиза в глобалната мрежа, за да получи достъп до него.
Не е лесно да работиш с данни, които могат да те убият. Но това си е в реда на нещата. В Реалността хората непрекъснато работят с опасни вещества — с радиоактивни изотопи, с токсични химикали. Трябва само да разполагаш с необходимите инструменти: дистанционни манипулатори, ръкавици, очила, оловно стъкло. А в Плоскоземия, когато ти потрябва инструмент, просто сядаш и си го написваш. Така че Хиро за начало написва няколко прости програми, които му дават възможност да манипулира със съдържанието на свитъка, без изобщо да го поглежда.