Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Не, това е невъзможно! — Андерсън дори не се опита да скрие истерията в гласа си. Счупеният му пръст пулсираше, устата му отново се пълнеше с кръв. — Тя е обикновен боклук. Не може да е направила такова нещо. Повярвай ми, моля те.
— Убила е трима мъже и техните телохранители. Осем мъже с военна подготовка. Доказателствата са необорими.
Андерсън се спомни как беше заварил Емико свита пред вратата, цялата в кръв. „Осем мъже?“ Спомни си как беше изчезнала през балкона, как се беше хвърлила в мрака като призрак. „Ами ако са прави?“
— Трябва да има друго обяснение. Тя е просто пружинка, проклета пружинка. Вменено им е да се подчиняват.
„Емико, сгушена в леглото. Плаче. Тялото ѝ е цялото охлузено, нарязано“.
Андерсън си пое дъх, опита се да овладее гласа си.
— Моля те. Трябва да ми повярваш. Никога не бихме поели такъв риск. „АгриГен“ няма никаква полза от смъртта на Сомдет Чаопрая. Никой няма полза. Освен министерството на околната среда. Винаги сме се стремили към добри отношения с търговското министерство.
— И въпреки това ти го запозна с убийцата.
— Виж, това е нелепо. Как изобщо някой би вкарал бойна пружинка в страната, как би я опазил в тайна? Тази пружинка е в Банкок от години. Разпитай и сам ще се убедиш. Белоризците не са я закачали, защото нейният папа-сан редовно им е плащал подкупи, а и има едно шоу, представление, в което тя участва, и то се върти от много отдавна…
Съзнаваше, че думите му се застъпват, но поне Аккарат явно го слушаше. Студената ярост вече я нямаше в очите му. Заместена бе от пресметливост. Андерсън изплю кървава слюнка и погледна Аккарат в очите.
— Да. Запознах ги. Защото сметнах, че пружинката ще предизвика интереса му. А неговата репутация не е тайна за никого. — Изтръпна, когато нова вълна ярост разкриви лицето на министъра. — Изслушай ме, моля те. Проведи собствено разследване. Ако го направиш, ще разбереш, че не сме били ние. Трябва да има друго обяснение. Изобщо не предполагахме, че тя… — Млъкна уморен. — Проведете свое разследване.
— Не можем. Случаят е поет от министерството на околната среда.
— Какво?! — Андерсън не успя да скрие изненадата си. — От къде на къде?
— Пружинките са в тяхната юрисдикция. Особено незаконно пребиваващите.
— И мислиш, че аз стоя зад това? Щом разследването се води от онези копелета?
Андерсън мислеше трескаво, търсеше някакво логично обяснение, нещо, което да го оневини, нещо, с което да си купи поне малко време.
— На тях не можеш да вярваш. Прача и неговите хора… Прача като нищо може да ни е накиснал. Изобщо не би се поколебал, и за секунда. Сигурно е дочул нещо за плановете ни. Подготвил е контраатака, изпреварващ удар. И използва това за прикритие. Ако е разбрал, че Сомдет Чаопрая е срещу него.
— Плановете ни бяха пазени в тайна — каза Аккарат.
— Такова нещо не можеш да опазиш в тайна. Особено в мащабите, при които работехме. Някой от генералите може да е уведомил старото си приятелче. А сега убиват трима от нашите и ни оставят да се сочим взаимно с пръст.
Аккарат се замисли. Андерсън чакаше, затаил дъх.
Накрая Аккарат поклати глава.
— Не. Прача никога не би посегнал на човек от двореца. Той е боклук, вярно, но все пак е тайландец.
— Но не съм и аз! — Сведе поглед към Карлайл. — Не сме ние! Трябва да има друго обяснение. — Паниката го задави, изроди се в кашлица. Кашлицата премина в болезнени спазми. Накрая спря. Ребрата го боляха. Изплю още кръв. Чудеше се дали и белите му дробове не са пострадали от побоя.
Вдигна поглед към Аккарат. Важно беше да обмисли думите си. Важно беше да прозвучат смислено, значимо.
— Сигурно има начин да разберем какво точно се е случило със Сомдет Чаопрая. Някаква връзка, която да открием. Все трябва да има нещо.
Един от войниците се наведе и прошепна нещо в ухото на Аккарат. Андерсън си спомни, че го беше видял на баржата. Мъжът беше от личната охрана на Сомдет Чаопрая. Онзи суровият, с хищното лице и застиналия поглед. Мъжът прошепна още нещо на министъра. Аккарат кимна отсечено.
— Кап. — Даде знак на хората си да извлекат Андерсън и Карлайл в съседната стая.
— Добре, кун Андерсън. Ще разпитаме тук-там. Дадох на хората си дванайсет часа да проведат самостоятелно разследване. А ти най-добре се помоли на каквито там греамитски богове почиташ разследването да потвърди версията ти.
Облекчение заля Андерсън.
— Разследвайте, разровете се. Ще се убедите, че не сме ние. Ще видиш. — Засмука сцепената си устна: — Тази пружинка е обикновена японска играчка. Някой друг е виновен. Белоризците просто се опитват да ни насъскат един срещу друг. Залагам десет към едно, че това е тяхно дело.