Момиче на пружина

Аккарат кимна на хората си и Андерсън отново се срещна със стената. Болка избухна в черепа му. Стаята притъмня, коленете му се сгънаха. Той залитна и с мъка се задържа на крака.

— Какво става, по дяволите?

Аккарат сви пръст да му дадат пистолета. Взе го и започна да го помпи разсеяно, тежкото оръжие изглеждаше невъзможно голямо в ръката му.

— Къде е момичето на пружина?

Андерсън изплю кръв.

— Какво ти пука? Ти не си нито белоризец, нито греамит.

Пантерите пак го блъснаха в стената. Пред очите му заплуваха цветни петна.

— Откъде е дошла пружинката? — попита Аккарат.

— Японска е. От Киото, струва ми се.

Аккарат опря пистолета в главата му.

— Как я вкара в страната?

— Какво?!

Аккарат го удари с дръжката на пистолета. Светът потъмня.

Вода обля лицето му. Андерсън отвори уста да извика и се задави. Седеше на пода. Аккарат притискаше дулото на пистолета към гърлото му. Принуди го да стане, после да се изправи на пръсти. Не спря да притиска пистолета към гърлото му, толкова силно, че Андерсън се давеше от натиска.

— Как вкара пружинката в страната? — повтори Аккарат.

Очите на Андерсън щипеха от пот и кръв. Той примигна и поклати глава.

— Не съм я вкарал аз. — Изплю още кръв. — Била е на някакъв японец, който я е зарязал тук. Как изобщо бих могъл да се сдобия аз с пружинка?

Аккарат се усмихна и каза нещо на хората си.

— Японец да захвърли бойна пружинка? — Поклати глава. — Едва ли. — Заби дулото на пистолета в ребрата на Андерсън. От едната страна. После още веднъж — от другата. Изпукаха кости. Андерсън изскимтя и се преви на две, задавен от кашлица. Аккарат го дръпна да се изправи. — Какво прави бойна пружинка в нашия Град на свещени създания?

— Не е бойна — възрази Андерсън. — Била е просто секретарка… обикновена…

Изражението на Аккарат не се промени. Той завъртя Андерсън и засили лицето му към стената. Изпукаха кости. Ако се съдеше по болката, челюстта му се беше счупила. Андерсън усети как Аккарат разделя пръстите му. Опита се да ги свие в юмрук, скимтеше, защото знаеше какво предстои, но ръцете на Аккарат бяха силни и разтвориха юмрука му. Андерсън се вцепени, ужасен и безпомощен.

Единият му пръст се усука в хватката на Аккарат. Счупи се.

Андерсън нададе вой. Аккарат го притискаше към стената, за да не падне.

След като скимтенето му утихна, Аккарат го хвана за косата и изви главата му назад, така че да се погледнат в очите. Гласът на министъра не трепваше.

— Тя е бойна пружинка, убиец, а именно ти я запозна със Сомдет Чаопрая. Къде е тя сега?

— Убиец? — Андерсън поклати глава, опитваше се да подреди мислите си. — Тя е нищо бе, човек! Бракуван продукт на „Мишимото“. Японски боклук…

— В министерството на околната среда са прави за едно нещо. На вас, животните от „АгриГен“, не може да се вярва. Пробутвате професионална убийца на кралския протектор, маскирана като обикновена играчка за телесни наслади. — Наведе се към Андерсън, очите му бяха пълни с ярост. — Все едно си убил човек от кралското семейство.