Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Как се казваш?
Момичето очевидно се разкъсваше вътрешно. Искаше му се да побегне, но бялата униформа на Каня внушаваше респект, изискваше подчинение.
— Ела. Кажи ми името си. — Махна отново и този път момичето пристъпи колебливо напред и прошепна:
— Маи.
Каня вдигна снимката.
— Знаеш къде е работил този човек, нали?
Маи поклати глава, но Каня беше сигурна, че я лъже. На децата винаги им личеше. Самата Каня не умееше да лъже, когато беше малка. Когато белоризците я попитаха къде семейството ѝ крие шараните за размножаване, тя им беше посочила на юг, а те се усмихнаха вещо и тръгнаха на север.
Приближи снимката до лицето на момичето.
— Нали разбираш колко опасно е това?
Момичето се колебаеше.
— Ще изгорите ли селото?
Каня се опита да скрие реакцията си, но въпреки това усети как лицето ѝ се зачервява.
— Не, разбира се. — Усмихна се отново и продължи с успокоителен тон: — Не се тревожи, Маи. Знам какво е да те е страх. Израснала съм в село като твоето. Знам колко е трудно. Сега обаче ти трябва да ми помогнеш да открия източника на заразата, иначе много хора ще умрат.
— Заръчаха ми да не казвам.
— Добре е да уважаваме покровителите си. — Каня замълча за миг, преди да продължи: — Но всички ние дължим лоялност на нейно величество кралицата, а тя не иска хората да умират от зарази. Кралицата би искала да ни помогнеш.
Маи се поколеба, после каза:
— Още трима работеха във фабриката.
Каня се наведе напред, опитваше се да скрие надеждата, нетърпението си.
— Коя фабрика?
Маи продължаваше да се колебае. Каня се наведе още напред.
— Колко фии ще обвиняват теб, ако с мълчанието си ги обречеш на преждевременна смърт, преди кармата им да ги е подготвила за преминаване?
Момичето мълчеше.
Паи каза:
— Ако ѝ счупим пръстите, ще ни каже.
Момичето се изплаши. Каня му протегна успокоително ръка.
— Не се страхувай. Нищо няма да ти направи. Той може да е тигър, но каишката му я държа аз. Моля те. Помогни ни да спасим града. Помогни ни да спасим Крунг Теп.
Момичето погледна към треперливия блясък на Банкок от другата страна на реката.
— Сега фабриката е затворена. Вие я затворихте.
— Това е добре. Но трябва да вземем мерки, иначе заразата ще се разпространи. Как се казва фабриката?
Момичето отговори с неохота:
— „Жива вода“.
Каня смръщи чело в опит да свърже името с нещо.
— Компания за пружинници? От чаожойските?
Маи поклати глава.
— Фарангска е. На един много богат фаранг.
Каня приседна до детето.
— Кажи ми още.
31.
Андерсън завари Емико свита на топка пред вратата на апартамента. Нощта явно нямаше да протече според очакванията му.
От няколко дни работеше трескаво да подготви инвазията. Усилията му се затрудняваха допълнително от блокадата на индустриалната зона, която му пречеше да стигне до собствената си фабрика. А това не фигурираше в предварителните му разчети. Не че разчетите му бяха добри, тъкмо напротив. Изгуби маса време в опити да стигне до „Жива вода“, без да налети на някой от десетките белоризки патрули, които бяха стегнали в кордон промишления квартал. Ако не беше открил тайния маршрут за бягство на Хок Сенг, сигурно още щеше да обикаля по задните улички и да се чуди как да преметне белоризците.
Така или иначе, успя да се вмъкне през прозореца на офиса с почернено лице и преметната на рамо кука, като благодареше мислено на откачения старец, който само преди няколко дни беше откраднал парите за заплати на компанията.
Фабриката вонеше. Съдържанието на водораслените резервоари беше започнало да гние, но това щеше да го изтърпи. Важното бе, че нищо не помръдваше в тъмния цех. Ако белоризците бяха сложили охрана вътре във фабриката… Андерсън сложи ръка на носа и устата си, слезе в цеха и тръгна край поточната линия. Вонята на разложение и мегодонтски говна беше непоносима.
Под сенките на сушилните решетки и масивната режеща преса се наведе да огледа пода. Толкова близо до резервоарите смрадта беше убийствена, все едно крава е умряла и се е разложила. Ето докъде бяха стигнали оптимистичните планове на Йейтс за ново бъдеще в енергетиката. До воня на труп в последен стадий на разложение.
Коленичи до една от решетките на канализацията и разбута омекналите водораслени гирлянди, които я покриваха. Опипа краищата за пролука. Повдигна решетката и тя изскърца пронизително. Като внимаваше да не вдига шум, Андерсън махна тежката желязна решетка и я остави настрани върху бетонния под. Легна по корем и бръкна в дупката. Ако изненадаше някоя змия или скорпион… Пръстите му задраскаха в мрака. Андерсън пъхна ръката си до рамото във влажния мрак.