Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Първият труп беше в общото помещение, труп на стар фаранг, сюрреалистичен и чужд. По тялото нямаше рани, с изключение на синината, където гърлото му е било ударено жестоко, трахеята — смазана. Лежеше до бара, кожата му бе петносана като на удавник. Като на гангстерска стръв. Старецът я гледаше с опулени сини очи, две мъртви морета. Каня Огледа мълчаливо трупа, после тръгна след секретаря на генерал Прача към вътрешните стаи.
И ахна.
Кръв имаше навсякъде, пръски разчертаваха стените и подовете. Трупове лежаха на купчини от оплетени крайници. А сред тях — Сомдет Чаопрая. Гърлото му не беше смазано като на стария фаранг, а буквално изтръгнато, все едно тигър е ръфал плътта му. Телохранителите му бяха мъртви, единият със забито в окото дуло на пружинников пистолет, другият още стискаше личното си оръжие, но цялото му тяло беше надупчено с дискове.
— Кот раи — промълви Каня. Поколеба се. Не знаеше какво да прави в присъствието на тази грозна смърт. Бели бръмбари се щураха в кървавата пяна. Пълзяха и се пързаляха, оставяйки следи в съсирващата се течност.
Прача също беше в стаята, заобиколен от свои подчинени. Погледна я. Лицата на всички бяха разкривени в различна степен от шок, тревога или смущение. Мисълта, че клането може да е дело на Прача, я изпълни с отвращение. Сомдет Чаопрая не беше приятел на неговото министерство, но от самия мащаб на касапницата ѝ се повдигаше. Едно беше да планираш преврати и контрапреврати, друго беше да посегнеш на човек от двореца. Каня се чувстваше като бамбуково листо, повлечено от теченията на пълноводна река.
„Така свършваме всички — каза си тя. — Дори най-богатите и най-влиятелните сред нас са само мърша за чешърките. Ние сме ходещи трупове и да го забравим е признак на крайно лекомислие. Да се медитира върху природата на труповете е занимание полезно.“
И въпреки това се чувстваше уплашена почти до смърт при вида на високопоставения мъртвец, пред доказателството за преходността на това полубожество. „Какво си направил, генерале?“ Толкова беше страшно, че дори мислите ѝ се дърпаха като опарени. Теченията на пълноводната река щяха всеки миг да я засмучат към дъното.
— Каня? — Прача ѝ махна да се приближи. Тя се вгледа в лицето му, търсеше знак за вина, но откри най-вече изумление. — Какво правиш тук?
— Аз… — Подготвила си беше думи. Извинения. Ала забрави всичко при вида на протектора и свитата му, разхвърляни мъртви из стаята. Прача проследи погледа ѝ до трупа на протектора. Гласът му се смекчи. Докосна я леко по ръката. — Ела. Това не е за гледане. — И я изведе навън.
— Аз…
Прача поклати глава.
— Вече си чула, явно. — Въздъхна. — До края на деня целият град ще знае.
Каня откри гласа си и избълва предварително подготвената лъжа, придържайки се към ролята, зададена ѝ от Наронг.
— Не вярвах, че е истина.
— По-лошо е. — Прача поклати глава. — Направила го е пружинка.
Каня се постара да покаже изненада. Погледна назад към касапницата.
— Пружинка? Само една? — Очите ѝ се плъзнаха по дисковете от пружинниково оръжие, забити в стената. Един от труповете ѝ се стори познат — служител от търговското министерство, син на богаташ от второстепенна значимост. Друг беше член на чаожойски промишлен клан, мъж, когото често споменаваха в икономическата преса. Всички те бяха лица от шепниците. Всички бяха големи тигри. — Какъв ужас.
— Изглежда невъзможно, нали? Шестима телохранители. И още трима мъже. А ако се вярва на очевидците, само една пружинка. — Прача поклати глава. — Дори сибискозата убива по-чисто.
Вратът на негова милост Сомдет Чаопрая беше скършен, меките тъкани — разпрани, така че гръбнакът, макар да не беше прекъснат докрай, служеше повече като панта, отколкото като опора.
— Сякаш демон го е разпрал.
— Или див звяр. Напълно в стила на бойните генехакерски модели. Виждал съм такива неща на север, където вилнеят виетнамците. Използват японски пружинки като разузнавачи и щурмови отряди. Имаме късмет, че разполагат с ограничени бройки. — Погледна я сериозно. — Това ще ни се отрази много зле. От търговското министерство ще ни обвинят, че сме се провалили. Че сме допуснали това животно да влезе в страната. Ще се опитат да спечелят предимство покрай тази история. Ще го използват като претекст да заграбят още власт. — Намръщи се. — Трябва да разберем защо пружинката е била тук. Дали Аккарат не е организирал всичко това, използвайки протектора като пионка, за да се добере до повече власт.
— Той никога не би…