Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Какво искаш от мен?
— Много си нетърпелива. Хайде да се поразходим.
Каня смръщи вежди. Наронг изглеждаше спокоен, а я беше извикал по спешност. Преглътна яда си и каза:
— Имаш ли представа какво правех, когато пратеникът ти ме прекъсна?
— Да се поразходим и ще ми разкажеш.
— Имам село с петима мъртви, а още не сме изолирали причинителя.
Той я погледна заинтригувано.
— Нов щам на сибискоза? — Изведе я от храмовия комплекс покрай продавачките на невени и продължи напред.
— Не знаем. Но затрудняваш работата ми и макар че сигурно ти е приятно да тичам като куче по свирката ти…
— Имаме проблем — прекъсна я Наронг. — И макар да смяташ, че твоето село е важно, то е нищо в сравнение с това. Един човек е мъртъв. Много високопоставен човек. Нужна ни е помощта ти в разследването.
Тя се изсмя.
— Аз не съм полицай!
— Въпросът не е полицейски. Замесена е пружинка.
Каня спря.
— Какво?!
— Убийцата. Смятаме, че е незаконно пребиваваща в страната. Боен модел. Момиче на пружина.
— Как е възможно?
— И ние това се опитваме да разберем. — Погледна я сериозно. — А не можем да зададем въпроса както трябва, защото генерал Прача си присвои разследването, твърди, че е под негова юрисдикция, защото пружинките са забранена стока със специален разрешителен режим. Сякаш става въпрос за чешърка или жълта карта. — Засмя се горчиво. — С вързани ръце сме. Ти ще проведеш разследването вместо нас.
— Трудна работа. Разследването не е възложено на мен. Прача няма да…
— Той ти има доверие.
— Да, има ми доверие, че ще си върша работата. Което още не значи, че ще ми позволи да си пъхам носа в чуждата. — Сви рамене и му обърна гръб. — Невъзможно е.
— Не! — Наронг я сграбчи и я обърна към себе си. — Това е изключително важно! Трябва да научим подробностите!
Каня свали ръката му от рамото си.
— Защо? Какво му е толкова важното? Всеки ден в Банкок умират хора. Намираме толкова трупове, че не успяваме да ги изхвърлим в метановите компостери. Какво му е толкова важното на този труп, че искаш да рискувам доверието на генерала?
Наронг я придърпа по-близо.
— Трупът е на Сомдет Чаопрая. Изгубихме протектора на нейно кралско величество.
Каня се олюля. Наронг я прихвана за лакътя. Гледаше я право в очите, тонът му беше ожесточен, напрегнат:
— Отдавна съм в тази игра, но политиката никога не е била толкова грозна. — На лицето му имаше усмивка, но сега Каня виждаше гнева, погребан в дълбокото. — Ти си добро момиче, Каня. Ние винаги сме спазвали своята част от сделката. Сега и ти трябва да изпълниш своята, затова си тук. Знам, че е трудно. Знам, че дължиш лоялност и към своите началници в министерството на околната среда. Молиш се на Фра Сюб. Това е добре. Редно е да го правиш. Но помощта ти ни е нужна. Забрави за Аккарат, ако трябва. Дворецът иска да помогнеш.
— Какво искате да направя?
— Трябва да разберем дали това е дело на Прача. Той доста се постара да вземе разследването в свои ръце. Трябва да знаем дали той е поръчал убийството. И твоят господар, и сигурността на двореца зависят от това. Не е изключено Прача да опорочи разследването, защото крие нещо. Може би ударът е насочен срещу нас и е дело на негови стари съюзници от Дванайсетодекемврийския преврат.
— Абсурд.
— Напротив, всичко изглежда логично и планирано. Убийството е извършено от пружинка, което моментално изключва нас от разследването, връзва ни ръцете. — Гласът на Наронг пресекваше от вълнение. — Трябва да знаем дали пружинката е била пратена от твоето министерство. — Бутна дебела пачка банкноти в ръката ѝ. Каня зяпна парите, смаяна от огромната сума. — Подкупи всеки, който застане на пътя ти — каза той.
Каня се отърси от вцепенението, раздели пачката на две части и ги пъхна в джобовете си. Той я докосна нежно по ръката.
— Много съжалявам, Каня. Само теб имаме. Разчитам, че ще намериш враговете ни и ще им видиш сметката.
Обедната жега в Плоенчит беше усмъртителна. Мърлявите стаи на клуба гъмжаха от разследващи офицери и това допълнително нажежаваше атмосферата. Клубът беше гадно място да умреш. Място, пропито с глад, отчаяние и неутолени апетити. Дворцови служители крачеха по коридорите. Наблюдаваха, говореха си тихо, готови да отнесат тялото на Сомдет Чаопрая за ритуалното изгаряне и прехвърлянето на пепелта му в погребална урна, чакаха хората на Прача да приключат с разследването. Тревога и гняв тежаха във въздуха, вежливост, наточена до смъртоносно изящество в този най-унизителен и страшен миг. Атмосферата в клуба напомняше за часовете преди появата на мусоните — нажежена от статично електричество, захлупена от стаения мрак на врящи облаци.