Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Някой потропа на вратата. Настоятелно.
Емико отвори рязко очи. Седна в леглото.
— Какво става?
— Някой чука. — Андерсън понечи да стане, но тя го сграбчи, изпочупените ѝ нокти се впиха в ръката му.
— Не отваряй! — прошепна. Кожата ѝ изглеждаше бледа под лунната светлина, очите ѝ бяха отворени широко и уплашени. — Моля те.
Тропането по вратата стана по-силно. По-настоятелно.
— Защо?
— Аз… Сигурно са белоризците.
— Какво? — Сърцето на Андерсън прескочи един удар. — Проследили са те дотук? Защо? Какво е станало?
Тя поклати нещастно глава. Андерсън я гледаше и се питаше що за беда е нахлула в живота му.
— Какво е станало снощи, кажи ми.
Тя не отговори. Не откъсваше очи от вратата. Който и да тропаше, явно нямаше да се откаже. Андерсън стана и извика:
— Момент само! Обличам се!
— Андерсън! — Гласът беше на Карлайл. — Отвори! Важно е!
Андерсън се обърна и погледна многозначително Емико.
— Не са белоризци. А сега се скрий.
— Не са ли? — За миг по лицето ѝ се плисна облекчение. А после изчезна също толкова бързо. Тя поклати глава. — Грешиш.
Андерсън я погледна ядосано.
— С белоризците ли си имала проблем? Те ли са те нарязали снощи?
Тя поклати унило глава, но не каза нищо, само се сви на топка в леглото.
— Исусе и Ной. — Андерсън отиде при гардероба, извади някакви дрехи и ги хвърли на леглото. Дрехи, които ѝ беше купувал като знак за пристрастяването си. — Ти може и да си готова да се разкриеш, но аз не съм готов да сложа кръст на всичките си усилия. Облечи се. И се скрий в килера.
Тя отново поклати глава. Андерсън се опита да овладее гласа си, да говори спокойно и убедително. Имаше чувството, че говори на дърво. Коленичи до леглото, хвана нежно брадичката ѝ и обърна главата ѝ към себе си.
— Не са дошли за теб. Това е Карлайл, един от моите бизнес партньори. Въпреки това трябва да се скриеш. Разбираш ли? Просто трябва да се скриеш за малко. Само докато Карлайл си тръгне. Не искам да ни вижда заедно. Това би му дало предимство, начин да ме изнудва.
Очите ѝ бавно дойдоха на фокус. Блясъкът на хипнотизиран фатализъм угасна. Карлайл се разтропа отново. Емико стрелна с поглед вратата, после погледна умолително Андерсън.
— Белоризците са — прошепна тя. — И са много. Чувам ги. — А после изведнъж се стегна. — Белоризци са. Няма смисъл да се крия.
Андерсън с мъка овладя желанието си да повиши глас.
— Не са белоризци.
Тропането по вратата продължаваше.
— Андерсън, отвори, мамка му!
— Секунда! — Той обу панталона си, като стрелкаше с гневни погледи Емико. — Не са проклетите белоризци. Карлайл по-скоро би си прерязал сам гърлото, отколкото да се сдуши с белоризците.
Гласът на Карлайл отекна отново зад вратата:
— Побързай, проклет да си!
— Идвам! — Обърна се към Емико и каза с нетърпящ възражения глас: — Скрий се. Веднага. — Вече не беше молба, а заповед, задействаща пряко генетичното наследство и обучението ѝ.
Тялото ѝ застана за миг, после внезапно се оживи. Емико кимна.
— Да. Както кажеш.
Започна да се облича. Насечените ѝ движения бяха бързи, толкова, че Андерсън не успяваше да я следи с поглед. Навлече блуза и широки панталони, кожата ѝ грееше. Правеше всичко със смайваща бързина. Бързина, която придаваше плавност на движенията ѝ, някаква неочаквана и неестествена грациозност.
— Няма смисъл да се крия — каза тя. Обърна се и хукна към балкона.
— Какво правиш?
Тя погледна през рамо, усмихна се, понечи сякаш да каже нещо, но вместо това се метна през парапета и изчезна в мрака.
— Емико! — Андерсън изтича на балкона.
Нищо нямаше долу. Нито размазано тяло, нито писък, нито удар, нито врява откъм пешеходците. Нищо. Празнота. Сякаш нощта я беше погълнала.
На вратата се потропа отново.
Сърцето на Андерсън биеше като лудо. Къде се беше дянала Емико? И как го беше направила? Неестествено беше. Толкова бърза и толкова решителна. Стоеше си на балкона, а после изчезна, скочи. Андерсън се вгледа в мрака. Разстоянието до съседните балкони беше голямо, значи не можеше да е скочила там, и все пак… Долу ли беше паднала? Мъртва ли беше?
Вратата се отвори с трясък. Андерсън се завъртя. Карлайл влетя със залитане в стаята.
— Какво по дя…
Черни пантери се изсипаха след Карлайл, избутаха го встрани. Един от войниците сграбчи Андерсън, завъртя го и го лепна за стената. Обискираха го. Той понечи да окаже съпротива, но напразно. Още мъже нахлуха в апартамента. Разбиха вратите с ритници. Ботуши тропаха край него. Истинска лавина от мъже. Звън на счупено стъкло. Строшени чинии в кухнята.
Андерсън изви врат да види какво става. Някой го сграбчи за косата и заби лицето му в стената. Болка избухна в устата му, солен вкус на кръв. Беше си прехапал езика.