Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Тя се взираше затруднена в пръстена. Какво да му даде? Хрумна й, че има нещо подходящо. Бръкна в кожената кесийка и извади своя пръстен от червено злато — единственото останало след изработването на флейтата. Плъзна пръст по ръба му все по-бързо, накрая златото светна и забръмча.
— Подай ми ръка. Тя сложи мекия като глина пръстен на широкия показалец на Рулке. Бръмченето стихваше, светлината угасна и златото се втвърди точно по мярка както на нейната ръка.
— И аз те искам сега и завинаги — изрече Рулке.
— Така да бъде.
Пристъпиха напред едновременно, но отвън усетиха да ги връхлита странно, почти недоловимо и все пак познато въздействие. Мейгрейт го познаваше от деня, когато двете с Фейеламор заедно отвориха портал към Хависард.
— Фейеламор! — изръмжа Рулке и скочи към вратата. — Ти остани тук!
Вратата се затвори с трясък. Мейгрейт също се хвърли към нея, но този път ключалката не поддаваше. Седна на края на леглото. Какво ли бе намислила Фейеламор този път?
Рулке не се връщаше, а съвсем скоро Мейгрейт почувства особено, туптящо изкривяване, и то могъщо. Той работеше със своята машина. Нима бе сключил съюз с Фейеламор въпреки предупреждението й? Смразяващият страх за малко не я обсеби. Тъкмо намери мъжа, с когото да се сближи, и щеше да го загуби.
Забелязваше и разминаването във вибрациите от двата източника, което се превръщаше в оглушителен хаос. Ту замираше напълно, когато се заличаваха взаимно, ту изтъняваше в пищене от общата им сила. Не разбираха ли какво правят? Или нехаеха? Възможно ли беше на Рулке да му е все едно, освен ако всички негови думи, накарали я да повярва, не бяха изкусно оплетени лъжи на Великия предател?
„Няма да се усъмня. Сигурно той не осъзнава докрай какво върши. Заблуждава се за Пътя и за пустотата. Познава ги каквито са били, но не каквито са сега. Всичко се е променило, а Възбраната се разпада. Няма кой друг да спре заплахата освен мен.“
Мейгрейт насочи цялата мощ на съзнанието си към ключалката. Някой друг може би щеше да опита с по-малко сила и повечко търпение. Ключалката се разхвърча на парченца, вратата — на трески. Йеча се опита да застане на пътя й, но Мейгрейт вдигна юмрук. Изражението й беше смразяващо.
— Попречиш ли ми, от тебе ще остане само петно на стената. На Йеча и стигна благоразумието да се подчини. Гашадите бяха безупречна стража, но отдавна не можеха да се мерят с Мейгрейт. Тя се втурна към голямата зала, където беше машината.
Подмина групичка гашади, подхванали яростен спор. Дочу откъслечни думи — и те стигаха да задълбочат уплахата й.
— Сказанието на Лиан беше правдиво — настоя Идлис — и трябва да си извлечем поука от него.
— Заклели сме се — възрази Плещест мъж, различаващ се по външност от останалите.
Това беше Джарк-ун, старшият сред онези, които преследваха Каран от Физ Горго.
— Как да служим на господаря, щом е такъв глупак? — прошепна застаряваща жена.
— Заклели сме се, Тиона — повтори Джарк-ун, сякаш този отговор беше предостатъчен.
— Но не сме се клели на Фейеламор! — отсече Идлис и потрепери. И сред най-преданите започваха раздори. Мейгрейт се боеше да не закъснее. Нахълта в залата и се заозърта къде е Рулке.
Машината работеше, огъваше и усукваше пространството навсякъде около себе си. Светлинните лъчи също се извиваха към нея.
Подът пък хлътваше като лист от гума, върху който е пусната стоманена топка. Рулке се бе изправил отгоре, опрял длани на лостовете. Фейеламор седеше със затворени очи на килимче, постлано на пода. Явно поддържаха мисловна връзка. Мейгрейт знаеше какво се опитват да направят — Каран й бе обяснила. Рулке се стремеше да пробие Възбраната със своето творение, Фейеламор пък щеше да се пресегне с ума си през пролуката, за да намери неспирно променящия се Път между световете. Търсеха Пътя към Аакан. Мейгрейт се подвоуми, а пред очите й изникна леко издута, блещукаща повърхност. Приличаше на великански сапунен мехур, проникнал през стените, пода и високия таван. Стената на Възбраната вече беше достъпна за зрението. Рулке завъртя кръгла издатина на пулта пред себе си. Пред машината се появи леща, оформена от светлина. Той я тласна към Стената и едновременно я сви до малък кръг.
Мейгрейт пристъпи към тях. Преди да ги доближи, Фейеламор се сепна и я изгледа със студените си бездънни очи. Стената пак се скри от погледите им.
— Не й причинявай зло! — извика Рулке, но не смееше да прекъсне работата си на средата.
Очите на Фейеламор се промениха чудато и Мейгрейт загуби опора под краката си. За пръв се сблъскваше с такова заклинание и не знаеше защита срещу него.