Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Велика сряда беше през февруари.
Точно след карнавала.
Ами ако закъснея?
Почти пробягах разстоянието до Залата с картите. Синьор Кристофоро вече ме очакваше — днес обличането и приготвянето ми бе отнело досадно повече време от обичайното. Когато влязох, той стана, но както обикновено въобще не обърна внимание на кралската ми премяна.
— Синьорина Мочениго! — поздрави с кимане на глава.
После и двамата се настанихме на голямата дъбова маса и той разтвори някакъв пергамент, като го затисна в двата му края с един астролаб и един шублер. Съзнанието ми бе пробито от иглата на един спомен — за многобройните пъти, когато с брат Гуидо бяхме разтваряли копието на „Пролетта“ като прелюдия към разгорещени спорове във връзка със символиката на поредната фигура.
— Днешният урок ще бъде посветен на може би най-важния инструмент в ръцете на моряка — започна учителят с твърдия си генуезки акцент.
Вече не ме свърташе на едно място. Дори не погледнах книжата пред мен.
— Синьор Кристофоро… — започнах.
— Компасът.
Замълчах. Това наистина звучеше важно.
— Благодарение на този уред, създаден от най-великите умове на науката, днес е възможно да знаем с абсолютна точност мястото, където се намираме в морето — дори и в буря, дори и в мрака на нощта.
В мрака на нощта. С благословията на Дева Мария утре вече ще напускам този град — в лодка, в мрака на нощта. Започнах да слушам и да внимавам. Пред мен, изрисуван прецизно върху хартията, се виждаше компас с много стрелки, под които бяха написани посоките. Приличаше на вещерско цвете, а в центъра му се виждаше красива роза, също като оста на корабно колело.
— Това тук — посочи учителят ми с грубия си пръст, — е известно като розата на компаса. Нарича се така, защото изображението на основните посоки прилича много на цветни листенца. Тук виждаме добре известните посоки на четирите ветрове — горе е север, долу е юг, вляво е запад, а вдясно е изток.
Дотук добре.
— А останалите? Тези между тях?
— Тези по-фини стрелки обозначават разделенията между ветровете. Например между север и изток имаме следните посоки:
Север.
Север към изток.
Северозапад изток.
Североизток към север.
Североизток.
Североизток към изток.
Изток-североизток.
Изток.
— Разбра ли?
Не.
— Да.
— Между изток и юг е същото, и все така, по цялото колело, докато стигнем отново до север. В древни времена римляните са се справяли само с дванайсет разделения, всяко от които е било по трийсет градуса — невероятно опасна практика. Сега вече разполагаме с всичките трийсет и две разделения и като вземем предвид градиентите — подразделенията между всеки две точки, можем да разберем с голяма степен на точност положението си в морето. А този компас тук — продължи леко засрамено той — беше нарисуван от мен и брат ми в нашия картографски магазин в Генуа, близо до старото пристанище.
При тези думи той изведнъж напусна залата. Видях го как се отнесе далече към родния си град — изпълнен с гордост и невероятна носталгия. Изпълних се със съчувствие към него — сега, когато разбрах, че част от неговото сърце също липсваше.