Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Но това безценно късче информация не успя да задоволи за дълго желанието ми да узная нещо повече и съмненията ми относно религиозната трансформация на брат Гуидо заприиждаха на хоризонта като облаци, вещаещи пороен дъжд. Имах нужда от някаква връзка, от някакви допълнителни новини за състоянието му. Как е? Наистина ли отново е открил църквата в себе си? Трудех се здраво при моя невероятно строг доминикански учител по четмо и писмо и ето че след един от уроците ни успях да надраскам кратка бележка — зацапана с много петна молба за информация, изписана с непосилен труд и с много надежда. След продължителен размисъл реших да изпратя тази бележка до брат Никодим, билкаря на манастира „Санта Кроче“, тъй като не желаех нито да пораждам подозрения, нито да привличам излишно внимание към брат Гуидо, като го карам да получава странни писма от Венеция. Бях абсолютно сигурна, че Медичите продължават да го държат под око. Затова лично написах адреса и името и лично изпратих вестоносец до Флоренция — една от малките свободи, които ми се позволяваха като компенсация за водния ми затвор.
А когато отговорът пристигна, всички надежди умряха. С типичната си прозорливост милият брат Никодим от Падуа бе написал един толкова прост отговор, че да мога и аз да го прочета:
„Заблудена сте. Брат Гуидо не в «Санта Кроче». Той в «Барджело», чака съд. Кураж.“
Черна мъст срещу майка ми изпълни сърцето ми. Тази лъжлива кучка. Как съм могла да я мисля за благородна, как съм могла да си въобразявам, че е добър човек?! Ето че дори и аз се бях поддала на измамните й трикове въпреки шестнайсетте години, през които не ме бе поглеждала. А тя с какво ми се отблагодари? С лъжа! Как ли ми се е присмивала заради тази измама?! Въпросния следобед прекарах в стаята си, люшкайки се между яростта към майка ми и болката от съдбата на брат Гуидо. Колко ли ще трябва да чака съда, докато не бъде изправен пред неизбежното бесило? Дали са го измъчвали, дали са се опитвали да обезобразят тялото и ума му? С колко време разполагам, за да го спася?
Мина ми през ума да се изправя пред майка ми и да й захвърля истината в лицето като шамар, но прецених, че това няма да ми помогне с нищичко. Намирах се в бърлогата на лъвицата, която би сторила и казала всичко, за да ме задържи при себе си. Затова за мен не би било от полза да й показвам, че зная истината. Бях започнала да се превръщам в същинска венецианка.
Когато вечер си легнех, понякога се впусках в размисли за Лоренцо Медичи и неговия наемник от ада, както и за бъдещите им планове. Вече беше повече от ясно, че бащата на Флоренция е един от Седмината и че всички те са замислили нещо смъртоносно. Но подобни мисли успяваха да се задържат в съзнанието ми само за няколко удара на сърцето. Напълно забравих и за трийсет и двете рози, каквото и да значеха те, и за останалите знаци, които бяхме разгадали по време на едномесечната ни одисея. Скрих копието на картината в едно тайно чекмедже в стаята си, но повече не го извадих да го погледна — болката бе твърде голяма, болката от липсата на онзи, с когото толкова дълго бяхме съзерцавали този пергамент. Вече не се интересувах нито от заговори, нито от картини — единствената ми грижа бе моят изгубен спътник. Знаех си, че няма да намеря покой, докато отново не го зърна, но докато зимата върлуваше, бях напълно безпомощна. Колкото и да бе непоносимо, бях длъжна да изтърпя този пронизващ чак до костите студ толкова, колкото бе необходимо, без топлината от приятни новини за съдбата на моя приятел. Знаех също така, че управата на Флоренция не обича да държи провинилите се за дълго живи — имаше достатъчно крадци и убийци, които да бъдат тикнати в „Барджело“, затова партидите се сменяха бързичко. Което означаваше, че сигурно ще побързат да се отърват и от моя приятел.