Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
– Ами да беше казала какво е станало.
Зелените очи на момичето трепнаха тревожно.
– Казах де… И чичкото полицай ме покани в управлението… Искал писмените ми показания…
– Хубаво – притеснено отговори Сезгин. – Иди да им разкажеш, няма лошо…
Заклати се леко, нещо арогантно и предизвикателно пролича в младата жена. Дали нямаше връзка със Сезгин? Може би да, май в поведението и се усещаше флирт.
– Казах им, че ще отида. Възрастният полицай изглежда добър човек – и се загледа в мен, сякаш думата „възрастен“ и беше припомнила нещо. – Ааа, вие не бяхте ли господин Мющак?
Е де, откъде ли ме познаваше?
– Не познахте ли Фазилет? – притече ми се Сезгин на помощ. – Дъщерята на нашата госпожа Сатъ… Беше много малка, когато идвахте тук. Към пет-шестгодишна…
– Изобщо не… Когато госпожа Нюзхет отиде в Америка, бях на осем.
– Както и да е, браво, че позна господин Мющак.
Младото момиче ме погледна възхитено:
– Как да не го позная, та той не излизаше оттук.
От мъглата започна да изплува червенокосо момиче с дяволит поглед и сладка усмивка.
– Май тогава ви липсваха два предни зъба.
Страните и пламнаха.
– Браво, спомнихте си, така беше. Всъщност ми викахте беззъбото момиче.
– О, извинете – рекох, мислейки, че се е засегнала. – Бил съм груб.
– Не, господин Мющак, каква ти грубост… Винаги сте били мил с мен.
– Такъв си е господин Мющак – потвърди Сезгин. – Винаги ми носеше подаръци. Веднъж ми беше купил червена количка. Никога няма да забравя марката: „Мерцедес“…
Фазилет престана да върти очи и попита:
– Наистина, господин Мющак, защо не се оженихте с госпожа Нюзхет?
Какво трябваше да отговоря?
– Хайде, хайде, Фазилет, върви си у дома – спаси ме отново Сезгин.
Младата жена се обиди; докато слизаше към приземието, без да каже дори довиждане с кофа в едната и метла в другата ръка, поклащайки личащите дори под евтиното манто едри бедра, Сезгин се провикна подире и:
– Ей, Фазилет… Не ми прави вечеря. Много съм уморен, ще си легна и само не ме буди…
Нито да, нито не… Фазилет дори не гъкна и с уверена походка изчезна по стълбите. Чувахме само отдалечаващите се стъпки.
38
„Моята безумна страст бе незарастваща рана“
Както в деня на убийството, така и сега бутнах с върха на пръста светлокафявата дървена врата. Тя изскърца и се отвори към малкото антре. Както и тогава. Стени, посивели от времето в замърсеното антре… Вдясно на закачалката зеленикаво манто, до мен тъмнокафяв шал… Дрехите на Нюзхет… Усетих тежък поглед.. На Нюзхет ли? Вдигнах глава и страхливо огледах кабинета. Не, срещнах не застиналите сини очи, а блестящи от живот кафяви. Младо смугло момиче ме оглеждаше.
– Здравейте, господин Мющак.
Тук явно всички ме познаваха… Пак ли някой от миналото?
– Здравейте!
Все още не схващах коя е, но тя продължаваше да ме гледа възхитено.
– По-висок сте, отколкото си ви представях, господин Мющак. И по-едър… – забелязала неучтивостта си, продължи: – Извинете, не ви се представих. Комисар Зейнеп. – И протегна ръка с латексова ръкавица. – Аз съм помощник на главен комисар Невзат.
Явно един от заподозрените на таблото със снимки в полицията бях аз. От часовете разговор за мен между майстора по престъпленията главен комисар и откачения му колега Али, гледащи снимката ми, възприемчивото момиче, което виждах за пръв път в живота си, беше добило доста информация. Сигурно дори ми беше направила психологически профил. Само че не се държеше като към убиец. Защото още не беше сигурна. Или имаше своеобразна тактика на разпит като хитрия си началник. В никакъв случай не можех да и се доверя.
– Интересувате ли се от литература, господин Мющак?
Това пък защо?
– Литература, имам предвид четете ли романи?
Достоевски ми дойде наум… Отцеубийството… Завоевателя и баща му… Голямото съмнение на Нюзхет… Шестият османски падишах Мурад II, който чака токсикологично изследване в отворената си гробница в Бурса… А трябваше да се сетя за Толстой… „Кройцеровата соната“… Трагедията на един ревнивец… Горчивата история на Позднишев, убил съпругата си със закривена дамаскиня… Прекрасната книга, която четях преди две вечери, преди да дойда в този дом и да намеря трупа на Нюзхет или преди да посегна на живота ѝ.
– Разбира се, чета… Животът е скучен без романи…
– На същото мнение съм, романите са по-забавни от разкриването на престъпление. Но вероятно вашият интерес към литературата не се ограничава само до четене?
Какво целеше това момиче, започваше да ме изнервя, но докато се канех да я попитам, на отворената докрай врата на хола се появи лицето на Невзат.