Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Да, разбира се, че съм. — Локи се потеше под промазаното наметало. Ако му беше известно доколко действително разбира Джабрил от мореплаване, той щеше да внимава за подробностите, като му възлага задачи, но сега вече беше късно и част от некадърността му беше лъснала. — Прости ми, Джабрил. Калдрис ми беше добър приятел и загубата му малко ме извади от форма.
— Брей! А пък загубата на шибания кораб ще извади доста от форма всички нас, капитане! — Джабрил се обърна и тръгна покрай десния парапет, но след малко отново се завъртя към Локи. — И двамата, по дяволите, знаем със сигурност, че няма и пукната котка на борда, Равел!
Локи сведе очи и се вкопчи в мачтата. Не можеше да се надява, че Мазука и моряците зад него не са го чули. Но щом ги погледна, те, разбира се, не казаха нищо и не се издадоха с нищо — взираха се непоколебимо напред в бурята и сякаш се мъчеха да си представят, че изобщо ги няма там.
2
В трюма беше истински кошмар. На палубата поне имаше мачти и бушуващо море за ориентир в какво положение се намираш. Тук долу, във всепроникващата воня на пот, урина и повръщано, самите тресящи се стени сякаш се килваха и накланяха според злонамерените си прищевки. Потоци вода се изливаха през люковете и решетките въпреки предпазните мерки, взети от екипажа. Главната палуба ехтеше от сподавения вой на вятъра, а от долната се носеше дрънченето на помпите.
Тези помпи бяха прекрасни верарски машини и можеха да помпат водата и да я изливат през борда с бързо темпо, но при такова вълнение на тях трябваше да работят по осем души и работата беше твърде усилна. Дори и на екипаж в добро здраве трудът би се сторил обременителен — чист лош късмет за моряците си беше, че малцина от тях бяха излезли от затвора що-годе в пълната си сила.
— Водата се надига, капитане! — съобщи един моряк, когото в полумрака Локи не можа да разпознае, подал глава от люка, водещ към най-долната палуба. — Три стъпки в кладенеца. Аспел казва, че някъде се е пропукал шев. Казва, че му трябват хора, за да го поправи.
Аспел беше онзи, когото с много уговорки биха могли да нарекат корабен дърводелец.
— Ще ги има — рече Локи, въпреки че не му идваше наум откъде да ги вземе. Десетима бяха заети с важна работа на палубата, осем на помпите… време им беше и да ги сменят. Шест-седем души все още бяха твърде отпаднали, за да са от някаква полза, освен като баласт. Един отряд беше на най-долната палуба и под командата на Джийн укрепваха буретата с храна и вода, след като три от тях се бяха изхлузили и разцепили. Осмина спяха неспокойно на главната палуба само на няколко стъпки от тях — не бяха мигнали цяла нощ. Двама със счупени кости се опитваха да потиснат болката със самоволно отпусната дажба вино. Елементарният им график за вахта се разбъркваше заради бурята, а Локи се мъчеше да овладее остър пристъп на паника.
— Доведи мастер Валора от долната палуба — нареди той най-сетне. — Кажи му да продължи да проверява запасите с хората си, след като помогнат на Аспел.
— Ест, капитане.
— Капитан Равел? — разнесе се нов вик отдолу веднага щом първият моряк се изгуби. Локи се надвеси над люка:
— Какво става?
— Смяната ни на проклетите помпи, капитане! Не можем да поддържаме вечно това проклето темпо! Трябва да ни сменят! И да ядем!
— Ще ги имате и двете след десет минути — отвърна Локи. Но откъде ще се вземат, той отново не знаеше. Всички, които би могъл да прати, бяха болни, ранени, изтощени или заети с нещо друго. Локи тръгна обратно към палубата. Можеше да смени палубната вахта с мъжете на помпите — това нямаше да зарадва нито едните, нито другите, но можеше да извади кораба от пълен крах за още няколко часа.
3
— Как така не сте обръщали часовниците?
— Капитан Равел, ще ме прощавате, да го еба и пак да го еба, ама нямахме никакво време нито да обръщаме часовниците, нито да следим лага от… по дяволите, хич не знам. Бая отдавна.
Плешивия Мазука и помощниците му по-скоро стискаха кормилото на живот и смърт, отколкото управляваха кораба с него. Две двойки сега държаха двата руля, а въздухът бе виелица от виещ вятър и плющящ дъжд. Морските вълни се надигаха по двайсет стъпки, че и повече и заливаха носа отново и отново, обливаха палубата и се плискаха около глезените на Локи. Отдавна се бяха принудили да изоставят южния курс и сега вървяха право на запад, пред вятъра, дърпани от самотното ниско предно платно. И отново и отново се носеха между вълни, високи като къщи.