Кралство на пепелта

Така беше справедливо - множество територии бяха попаднали на пътя на моратската паплач, но когато това сражение приключеше, щеше да направи всичко по силите си да тръгнат на север. Към Терасен.

През утрешния ден обаче... през утрешния ден щяха да приклещят моратския легион към крепостната стена, а те двамата с Каол щяха да поведат войниците от вътрешността на бой с притиснатата армия.

Елин не изяви желание да участва в битката. Сякаш дори не ги слушаше.

А когато всички се съгласиха със стратегията и с резервния план, в случай че нещо се объркаше, Несрин каза:

- Ще ви извикаме няколко руки, за да ви отведат в крепостта.

Без дори да я изслуша, Елин изхвърча в мразовитата нощ и Роуан едва я настигна.

Подир стъпките ѝ не оставаха живи въглени. Калта не съскаше под ботушите ѝ.

Нямаше огън. Нито искра.

Като че Майев бе угасила пламъците ѝ. Беше я накарала да се бои от тях.

Да ги мрази.

Елин си избра някаква пътека между спретнатите редове с палатки, покрай конете и покритите им в брони ездачи, покрай пешаците, струпани около лагерните огньове, покрай рукините и величествените им птици, които предизвикваха у Роуан неописуемо благоговение. Стигна чак до източния край на лагера и полето отвъд него - толкова просторно и празно след престоя им сред многолюдната армия.

Спря чак когато доближи поточето, което бяха прекосили преди часове. Беше почти замръзнало, но като го блъсна с ботуш, ледът се пропука. Отдолу ромолеше тъмна вода, целуната от сребристо звездно сияние.

Тя коленичи и започна да пие с пълни шепи от нея.

Беше толкова ледена, че чак прогаряше гърлото ѝ, но тя продължаваше да отпива. Накрая опря ръце в коленете си и каза:

- Не мога да се справя.

Роуан коленичи до нея. Щитът, с който я бе предпазвал, докато крачеше през лагера, все още ги бранеше от студения вятър, брулещ откритото поле.

- Аз... просто не мога...

Тя си пое треперлива глътка въздух и зарови лицето си в мокрите си длани.

Роуан хвана нежно китките ѝ и свали ръцете ѝ надолу.

- Не си сама в това изпитание.

Болка и ужас изпълниха красивите ѝ очи и гърдите му се стегнаха мъчително, когато пророни:

- Дори срещу Ераван нямахме шанс. Но срещу двама им с Майев? Тя е събрала собствена армия. И може би вече я води към Терасен. А ако Ераван призове братята си, ако другите крале се върнат...

- За това са му потребни другите два ключа. Но ги няма.

Тя сви пръсти и впи ноктите им толкова надълбоко в дланите си, че мирисът на кръвта ѝ изпълни въздуха.

- Трябваше да тръгна след ключовете. Незабавно. А не да идвам тук.

- Онази мисия вече е на Дориан, не твоя. И той няма да се провали.

- Моя мисия е, и винаги е била...

- Взехме решение да дойдем тук и няма да се отклоним от него - изръмжа Роуан, без да смекчава тона си. - Ако Майев наистина води армията си към Терасен, значи сме постъпили разумно, идвайки тук. Защото трябва да убедим хаванските сили да тръгнат на север след тази битка. Това е единственият ни шанс за успех.