Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Няма да повярвате...
Като зърна Елин и елфите, то спря на място. Устните му оформиха голямо „О!“.
Несрин се засмя.
- Борте, запознай се с...
Отвън пак се чуха стъпки в калта, по-тежки и бавни от пъргавите на Борте, и в шатрата влезе млад мъж с кожа, която не бе златистобронзова като тази на момичето и хаганските наследници, а светла.
- Върнаха се - рече задъхано той, вперил поглед в Несрин. - От дни насам можех да се закълна, че чувствам нещо, усещам промените, но днес всички просто се върнаха.
Несрин килна глава и тъмната ѝ коса се разстла върху едното ѝ покрито с броня рамо.
- Кой...
Борте стисна ръката на мъжа.
- Фалкан. Това е Фалкан, Несрин.
Принц Сартак отиде до Несрин, грациозен като елфически воин.
- Как?
Но младият мъж бе обърнал присвити очи към Елин. Сякаш се мъчеше да си обясни коя е.
Накрая каза:
- Асасинът от пазара в Ксандрия.
Елин вирна вежда.
- Надявам се, че не съм откраднала твоя кон.
Фенрис се покашля. Елин му хвърли усмивка през рамо.
Очите на младежа засноваха по лицето ѝ, а сетне кацнаха върху огромния смарагд на пръста ѝ. И още по-големия рубин в дръжката на Голдрин.
Борте заобяснява ентусиазирано на Несрин:
- Както си вечеряхме край лагерния огън, Фалкан се хвана за корема, сякаш ще повърне цялата си храна - Фалкан я изгледа кръвнишки, - и изведнъж лицето му стана младо. Целят се подмлади.
- И преди си бях млад - измърмори Фалкан. - Просто не изглеждах така. - Сивите му очи пак се насочиха към Елин. - Дадох ти парче паякова коприна.
За част от секундата миналото и настоящето се сляха и затрепериха заедно.
- Търговецът - пророни Елин. За последно го беше видяла в Червената пустиня. Тогава приличаше на поне с двайсет години по-стар. - Беше продал младостта си на стигийски паяк.
- Познавате се? - ахна Несрин.
- Нишките на съдбата се преплитат по неведоми начини - отсъди Фалкан и се усмихна на Елин. - Така и не разбрах името ти.
Хасар се изкиска от другата страна на бюрото.
- Знаеш го, хамелеоне.
Преди Фалкан да се е досетил, Фенрис стори крачка напред.
- Хамелеон?
- И чичо на Лизандра - добави Несрин.
Елин се стовари на стола до Каол. Роуан сложи ръка на рамото ѝ и когато тя вдигна очи към него, забеляза, че едва сдържаше смеха си.
- И кое ти е толкова смешно? - изсъска му.
Роуан се подсмихна.
- Че поне веднъж в живота си ти падаш по задник от изненада.
Елин му се оплези. Борте се ухили и тя ѝ намигна.
- Познавате племенницата ми - каза Фалкан на Елин и спътниците ѝ.
Брат му явно беше доста по-възрастен от него, щом Лизандра му бе дъщеря. Фалкан и приятелката ѝ по нищо не си приличаха, но дори тя самата беше забравила истинския си облик.
- Лизандра ми е приятелка, вече господарка на Каравер - обясни Елин. - Не е с нас. - Добави, улавяйки обнадеждения поглед на Фалкан към изхода на шатрата. - В Севера е.
Борте отново се бе заела да разглежда елфите. Не заради завидната им красота, а заради внушителния им ръст, заострените им уши, оръжията им и удължените им кучешки зъби. Елин подшушна съзаклятнически на момичето:
- Накарай ги да се превъртят на земята, преди да им дадеш лакомство.
Лоркан я стрелна гневно, но Фенрис мълниеносно се преобрази и гигантският бял вълк направи шатрата тясна.
Хасар изруга, Сартак отстъпи назад, а Борте се ухили до уши.
- Значи наистина сте елфи.
Гавриел, както винаги галантен като рицар, ѝ се поклони. Лоркан, както винаги надуто копеле, просто скръсти ръце.
Роуан се усмихна на Борте.
- Да, наистина.
Момичето се завъртя към Елин.
- А ти си Елин Галантиус. Изглеждаш точно както Несрин те описа.
Елин се усмихна на Несрин, опряла рамо в това на Сартак.
- Надявам се да си ѝ наприказвала само ужасни неща за мен.
- Възможно най-лошите - рече сериозно Несрин, макар че устата ѝ потрепна.
Фалкан прошепна:
- Кралицата.
И падна на колене.
Хасар се засмя.
- Не демонстрира такова благоговение, когато ни срещна нас.
Сартак вдигна вежди.
- Ти му каза да се преобрази в плъх и да се скрие в някоя дупка.
Елин хвана Фалкан за рамото.
- Не може чичото на приятелката ми да коленичи пред мен.
- Каза, че си асасин. - Фалкан така беше ококорил очи, че бялото им почти сияеше. - Открадна коне от господаря на Ксандрия...
- Да, да - махна с ръка Елин. - Дълга история, а провеждаме военно съвещание, така че...
- Да се разкарам? - довърши вместо нея Фалкан.
Елин се засмя, но надникна към Несрин и Сартак. Несрин посочи с брадичка към Фалкан.