Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Използваме го за нещо като шпионин. Затова присъства на съвещанията.
Елин кимна и намигна на хамелеона.
- Май в крайна сметка не е имало нужда аз да убивам онзи стигийски паяк.
Фалкан застина и погледна първо Несрин и Сартак, после и Борте, която все още беше вторачена в елфите.
- Знаят ли?
Елин имаше чувството, че пак ще ѝ се наложи да седне. Каол потупа стола до своя и Ирен се изкиска.
За да не съжалява по-късно, Елин наистина седна, а Роуан зае обичайното си място зад нея, слагайки ръце върху раменете ѝ. Погали с палец тила ѝ, сетне и белезите от едната страна на шията ѝ, запечатани завинаги върху кожата ѝ с морска вода.
И независимо че мускулите и душата ѝ се отпуснаха под любящата му милувка, дъхът ѝ остана напрегнат.
И не се успокои, когато Несрин каза:
- Стигийските паяци са Валги.
Мълчание.
- Срещнахме сродниците им каранкуи надълбоко сред Дагулските възвишения. Използвали една временна пролука между световете, за да проникнат в нашия, и останали на същото място, за да следят дали порталът няма да се отвори наново.
- Това не е на добре - промърмори Фенрис.
Елида изхъмка в знак на съгласие.
- Хранят се с мечти, години и живот - обясни Фалкан, сложил ръка на гърдите си. - От приятелите си знам, че и с Валгите е така.
Елин бе съзирала с очите си как валгски принцове източват до последно младостта и живеца на човек, захвърляйки спаружен труп след себе си. Нямаше да се учуди паяците да умееха същото.
- Какво отражение би имало това върху войната? - попита Роуан, докато галеше с палци врата на Елин.
- По-удачният въпрос е дали ще се присъединят към силите на Ераван - заяви с каменно лице Лоркан.
- Те не са подвластни на Ераван - промълви Несрин и Елин разбра. Разбра го от изражението на Каол, от състраданието и страха в очите му, проумя го до мозъка на костите си още преди Несрин да довърши. - Стигийските паяци и каранкуи служат само на валгската си кралица. Единствената валгска кралица. Майев.
50
Ръцете на Роуан стиснаха раменете на Елин, докато думите потъваха в съзнанието ѝ - кухи и студени.
- Майев е валгска кралица? - пророни той.
Елин немееше. Не откриваше правилните думи.
Силата ѝ се надигна. Тя не я почувства.
Несрин кимна мрачно.
- Да. Каранкуи ни разказаха цялата история.
И Несрин им я предаде. Сподели им как Майев намерила проход към света им, решена да избяга от съпруга си Оркус, който я отегчавал. По-големия брат на Ераван. Как Ераван, Оркус и Мантикс разкъсвали цели светове, за да я открият, и спрели тук единствено защото елфите им се опълчили. Елфите, предвождани от Майев, която валгските крале не разпознали в новия ѝ облик.
Разказа им за живота, който си била измислила. Как нахлула в съзнанието на елфите, убеждавайки ги, че имали три кралици, а не две. Превзела дори умовете на Маб и Мора, сестрите кралици, управлявали Доранел. И този на самия Бранън.
- Паяците твърдяха - продължи Несрин, - че дори Бранън не подозирал, като и че даже сега, в Отвъдното, не знаел. Толкова надълбоко проникнала в съзнанието му Майев, в съзнанието на всички, че я признали за своя истинска кралица.
Думите ѝ, истината в тях брулеше Елин като свиреп порой.
Елида промълви с мъртвешки бледо лице:
- Но тя се бои от лечителките. - Кимна към Ирен. - Води със себе си онази сова, пленена елфическа лечителка, за да я използва, ако Валгите някога се натъкнат на нея.
Това беше другата част от историята. Поредното разкритие на Несрин, към което Каол и Ирен добавиха своите разкази.
Валгите бяха паразити. И Ирен можеше да изцерява човешките им приемници. Успяла бе с принцеса Дува. И навярно можеше да стори същото с множеството поробени от пръстени и нашийници хора.
Но демонът в Дува... Валгска принцеса.
Елин се облегна назад в стола си, отпускайки глава върху мускулестото тяло на Роуан. Ръцете му трепереха върху раменете ѝ. Навярно тъкмо си даваше сметка какво бе нахлуло в съзнанието му. Откъде Майев черпеше силите си. Защо не старееше и не умираше, защо надживяваше всеки друг елф. Защо силата на Майев беше чист мрак.
- Затова се бои и от огън - каза Сартак, посочвайки с брадичка към Елин. - Затова се бои от теб.
И затова бе пожелала да я прекърши. Да я подчини на волята си като поробената лечителка, обречена да я следва в образа на сова.
- Мисля си, че... веднъж съумях да я раня - скалъпи накрая Елин. Онази безмълвна, древна тъма пак се загнезди в съзнанието ѝ, теглейки я надолу, надолу, надолу... - От раната ѝ потече черна кръв. После стана червена. - Тя въздъхна, измъквайки се от мрака, от тишината, която ламтеше да я погълне цяла. Поизправи гърба си. И погледна към Фенрис. - Каза, че когато си положил клетвата пред нея, кръвта ѝ имала обикновен вкус.