Кралство на пепелта

Йеран се приведе да прошепне нещо в ухото ѝ, от което Борте изцъкли очи. И явно така я смая, че когато годеникът ѝ тръгна обратно към рука си, този път с мъжкарски наперена походка, тя се изчерви и продължи да чисти усърдно Аркас.

- Не питай - измърмори.

Несрин вдигна ръце.

- Не би ми хрумнало.

Бузите на Борте не спряха да червенеят минути след това, а ръцете ѝ търкаха почти трескаво рука.

Спокойни, грациозни стъпки проскърцаха в снега и Несрин позна кой върви към тях още преди рукините да му отдадат чест. Не защото Сартак бе принц и официален наследник на хаганата, а защото им беше капитан. На всички рукини във войната, не само на клана Еридун.

Той им махна да продължат с работата си, оглеждайки нощното небе и летящите из него руки, които Роуан Белия трън бранеше от евентуални вражески стрели. Веднага щом Сартак стигна до Несрин, Борте потупа Аркас, хвърли четката в раницата си и се втурна нанякъде.

Ала не за да ги остави насаме, досети се Несрин. Само след малко Йеран заряза собствения си рук и пое след Борте с ленива крачка. Момичето надникна веднъж през рамо и съзирайки го зад себе си, далеч не му отвърна с раздразнение.

Сартак се засмя.

- Е, поне са си изяснили отношенията.

Несрин изсумтя, плъзгайки четка по перата на Салки.

- По-объркана съм от всякога.

- Съседите ѝ по палатка не са.

Несрин вирна вежди, но се усмихна.

- Хубаво. Не за съседите ѝ. За тях двамата.

- Войната въздейства странно на хората. Кара всичко да изглежда някак по-неотложно. - Той я погали по тила, оплитайки пръсти в косата ѝ, и прошепна в ухото ѝ: - Ела в леглото.

Гореща вълна обля тялото ѝ.

- Утре ни чака битка. Поредната.

- И сред цялата смърт наоколо ми се прииска да те прегърна - рече принцът с онази обезоръжаваща усмивка, на която тя никога не успяваше да устои. Особено като добави: - И да ти направя разни други неща.

Пръстите на Несрин се свиха в ботушите ѝ.

- Тогава ми помогни да почистя Салки.

Принцът се спусна толкова стремглаво към четката, захвърлена от Борте, че Несрин се засмя.