Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Хасар отвори уста да отговори нещо, но принц Сартак се намеси:
- Ще определим следващата си дестинация, след като освободим Аниел.
Изражението на принца си оставаше сериозно, пресметливо - но не и студено. Елин го хареса още в самото начало. Хареса го още повече, като разбра, че неотдавна го бяха определили за официален наследник на хагана. А Несрин беше пък потенциалната му съпруга.
Потенциална, защото самата Несрин нямаше особено желание да става императрица на най-могъщата империя в света.
Ала отговорът на Сартак...
Елида се обади първа:
- Възможно е да не тръгнете към Терасен?
Елин застина на място, стиснала ръце в юмруци до тялото си.
Принц Сартак поде предпазливо:
- Първоначалният ни план бе да се отправим на север, но е възможно да има и други места като Аниел, изпаднали в беда.
- Терасен се нуждае от помощ - каза Роуан със стоманено спокойствие на лице, плъзвайки поглед по новите им съюзници и стари приятели.
- Терасен обаче не е поискал помощ - парира го Хасар, без окото ѝ да мигне пред стената от елфически воини, вторачени кръвнишки в нея.
Точно на такъв човек се беше надявала да попадне Елин, когато ѝ бе писала преди толкова много месеци.
Каол се покашля. Свещени богове! Каол можеше да ходи. И беше женен за Ирен Тауърс, лечителката му...
Нишка в гоблена. Така я беше почувствала в нощта, когато ѝ остави онова злато в Иниш. Сякаш издърпваше нишка от голям гоблен, наблюдавайки докъде се преплита с другите.
Явно чак до Южния континент. И тази нишка се беше завърнала с армия, както и с излекуван, щастлив приятел. Или поне толкова щастлив, колкото някой от тях можеше да бъде в подобен момент.
Елин срещна погледа на Каол.
- Съсредоточи се върху тази битка - каза ѝ той, кимвайки разбиращо заради огъня, който безусловно тлееше в очите ѝ. - После ще решим какъв да е следващият ни ход.
Принцеса Хасар се подсмихна на Елин.
- Затова се постарай да ни впечатлиш.
Онова напрежение пак превзе шатрата.
Елин задържа погледа на принцесата. Усмихна ѝ се леко. И не отговори.
Несрин запристьпва от крак на крак, навярно проумяла какво можеше да значи мълчанието ѝ.
- Доколко стабилни са крепостните стени? - обърна се Гавриел към Каол, отклонявайки деликатно разговора в друга посока.
Каол потри челюст.
- И преди са устоявали на обсади, но Морат ги атакува от дни. Зъбците са доста масивни, но кулите едва ли ще понесат по още няколко удара с катапултите.
Роуан скръсти ръце.
- Днес са проникнали през стената?
- Да - потвърди мрачно Каол. - С обсадна кула. Руките не пристигнаха навреме да я повалят. - Несрин изтръпна, но Сартак не ѝ се извини, че подхваща темата. Каол продължи: - Обезопасихме стената, ала валгските войници убиха доста от нашите. От тези на Аниел.
Елин се зае да проучва картата, пренебрегвайки предизвикателството в свирепите очи на принцесата, която беше почти като неин огледален образ.
- Как да действаме тогава? С масирана атака или да ги избиваме постепенно?
Несрин заби показалец в картата - точно върху Сребърното езеро.
- Как ви звучи да ги изтласкаме към езерото?
Хасар изхъмка умислено, забравила напълно подигравките.
- Морат се разположиха недотам стратегически в стремежа си да обсадят града. Не предвидиха нападението на дарганците, нито въздушните атаки на рукините.
Елин стрелна косо Роуан, който на свой ред се взираше в нея.
Ще ги убедим да дойдат в Терасен, увери я безмълвно вреченият ѝ.
Каол се приведе напред с леко потрепващ гръб и плъзна пръст по западния бряг на езерото.
- За жалост, в тази част езерото е прекалено плитко, и то цели стотина метра навътре от брега. Армията може да нагази във водата, увличайки и нас натам.
- Ако прекарат няколко часа във водата - обади се Ирен през стегнати устни, - ще умрат. Хипотермията бързо ще ги омаломощи. Може би дори за минути, в зависимост от вятъра.
- Ако Валгите изобщо са податливи на такива неща - отбеляза Хасар. - В много отношения не умират като обикновени човеци, а и вие твърдите, че произхождали от земя на мрак и студ. - Значи принцът и принцесата знаеха срещу какво се борят. - Възможно е да ги изтласкаме във водата и да установим, че изобщо не им влияе. А така излагаме собствените си войски на стихиите. - Принцесата посочи с пръст крепостните стени. - По-разумно е да ги притиснем към камъка, да разбием редиците им в него.
Елин одобряваше идеята ѝ.
Лоркан отвори уста да каже нещо, вероятно обидно, но пред шатрата се разнесе жвакане на обувки в кал и всички се завъртяха към входа ѝ още преди някакво красиво тъмнокосо момиче да влети през него с разлюлени плитки.