Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Елин прокара ръце през косата си. Струйки кръв оцветиха златистите кичури.
- Безсилна съм срещу тях. Срещу валгски крал и кралица. - Гласът ѝ ставаше все по-дрезгав. - Вече са ни победили.
- Напротив. - И макар да мразеше всяка дума, Роуан програчи: - Оцеляла си два месеца в лапите на Майев без нито капка магия. Два месеца валгската кралица се е мъчила да проникне в главата ти, Елин. Да те прекърши.
Тя затрепери.
- И съумя.
Роуан изчака.
След малко Елин прошепна:
- Накрая вече исках да умра... още преди да ме заплаши с нашийника. И дори сега се чувствам така, сякаш някой ме е изтръгнал от самата мен. Сякаш съм на дъното на морето, а някогашната ми същност е на повърхността и повече никога няма да изплувам към нея.
Той не знаеше какво да ѝ каже, какво друго да стори, освен да отлепи нежно пръстите ѝ от дланите ѝ.
- Действително ли повярва, че съм си върнала увереността, буйния нрав? - попита го тя с накъсан глас. - Дали другите повярваха? Защото се стараех. Упорито се старая да убедя самата себе си, че е истина, че трябва само да се преструвам достатъчно дълго.
Докато изковеше Ключалката и загинеше.
- Знам, Елин - рече тихо той.
Нито за миг не бе повярвал в намигванията и насмешливия ѝ тон.
От гърдите ѝ се изниза вопъл, който пропука нещо в него.
- Вече не чувствам себе си... сякаш ме е потъпкала. Изтръгнала ме е от тялото ми. Двамата с Каирн, всичко, което ми причиниха. - Тя вдиша дълбоко и Роуан я обгърна с ръце, придърпвайки я в скута си. - Толкова съм уморена. - Проплака Елин. - Безкрайно уморена, Роуан.
- Знам. - Той замилва косата ѝ. - Знам.
Какво друго можеше да ѝ каже?
Роуан я подържа в обятията си, докато воплите ѝ не стихнаха и тя не се отпусна, сгушена до гърдите му.
- Не знам какво да правя - промълви.
- Ще се бориш - отвърна ѝ простичко той. - Всички ще се борим. До сетни сили. Ще се борим.
Тя се надигна, без да става от скута му, и впери в него толкова уязвим поглед, че душата му заплака.
Роуан сложи ръка на гърдите ѝ, точно върху горящото ѝ сърце.
- Огнено сърце.
Предизвикателство и зов.
Тя покри ръката му със своята, топла въпреки мразовитата нощ. Сякаш огънят не бе угаснал напълно. Но само насочи поглед към звездите. Към Господаря на Севера... вечно на пост.
- Ще се борим - прошепна.
***
Елин откри Фенрис пред един кротко горящ лагерен огън. Съзерцаваше пукащите пламъци.
Поседна на дънера до него - крехка, разклатена и разтреперана, но... солта на сълзите ѝ поне бе отмила част от мъката. Уравновесила я беше. Роуан я беше уравновесил и още я крепеше, изправен на пост в сенките отвъд огъня.
Фенрис вдигна глава. Очите му бяха толкова празни, колкото си представяше и своите собствени.
- Когато решиш, че ти се говори - поде дрезгаво тя, - насреща съм.
Той кимна, стиснал устни.
- Благодаря.
Лагерът се готвеше за отпътуване, но Елин се намърда по-близо до него и така поседяха дълги минути в мълчание.
Две лечителки, разпознаваеми само по белите ленти около бицепсите им, прелетяха край тях, натоварени с превръзки.
Елин се напрегна. Съсредоточи се върху дишането си.
Фенрис проследи погледа ѝ.
- Бяха потресени - каза ѝ приглушено. - Всеки път, когато ги викаха да... те оправят.
Двете лечителки се скриха зад една палатка. Пръстите ѝ бяха изтръпнали и тя ги сви, после ги разтръска.
- Това не ги спря.
- Не са имали избор.
Тя срещна тъмния му взор. Фенрис прехапа устни.
- Никой не би те оставил в такова състояние. Никой.
С изпотрошени кости, окървавена, обгорена...
Елин се вкопчи в дръжката на Голдрин. Безпомощна.
- Опълчваха ѝ се по свой собствен начин - продължи Фенрис. - Понякога, като им наредеше да те свестят, те лъжеха, че не успяват, че си потънала твърде надълбоко. Но аз знаех, май и Майев знаеше, че умишлено те пращат там. И те държат в забвение възможно най-дълго. За да ти спечелят малко време.
Тя преглътна.
- Майев наказваше ли ги?
- Не знам. Винаги идваха различни лечителки.
Вероятно ги бе наказвала. Разкъсвала бе съзнанията им на парчета заради неподчинението им.
Елин сграбчи още по-здраво меча на хълбока си.
Безпомощна. Чувствала се беше толкова безпомощна. Като мнозина други в този град, в Терасен, на този континент.
Дръжката на Голдрин се затопли в ръката ѝ.
Повече нямаше да го допусне. Колкото и време да ѝ оставаше.
***
Гавриел дойде с безшумни стъпки до Роуан, погледна кралицата и Фенрис и прошепна:
- Май точно от такива вести нямахме нужда.
Роуан затвори очи за миг.