Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Вярно е, нямахме.
Гавриел сложи ръка на рамото му.
- От една страна обаче, не променя нищо.
- Защо?
- Служехме ѝ. А тя... не беше като Елин. Достойна кралица. Разбрахме го дълго преди да научим истината. Ако Майев реши да използва корените си срещу нас, да се съюзи с Морат, тогава вече нещата се променят. Ала миналото си е минало. Свършено е, Роуан. Дали Майев е Валг, или просто зла кралица, не е от значение за онова, което ни е причинявала.
- Но това, че валгска кралица иска да пороби вречената ми и почти успя, е от огромно значение.
- И все пак знаем от какво се бои Майев, защо се бои от него - продължи Гавриел с искрящи кехлибарени очи. - Страхува се от огъня и лечителките. Ако дойде с армията си, не сме беззащитни.
Вярно беше. На Роуан му идеше да се наругае, задето не му бе хрумнало по-рано. В съзнанието му обаче изникна нов въпрос.
- Армията ѝ е от елфи - пророни.
- В армадата ѝ също служеха елфи - изтъкна предпазливо Гавриел.
Роуан прокара ръка през косата си.
- Ще можеш ли да си го простиш? Да се биеш срещу собствения ни народ?
Да избива елфи.
- А ти? - върна му въпроса Гавриел.
Роуан не отвърна.
След малко Гавриел попита:
- Елин защо не ми предложи кръвната клетва?
Не беше засягал темата през последните седмици. И Роуан не знаеше защо го върши точно сега, но му предложи искрения си отговор:
- Защото държи първо Едион да я положи. Ако първо ти се закълнеш... Иска да отстъпи това право на Едион.
- В случай че той не желае да ме допусне до кралството си.
- За да е наясно Едион, че е поставила неговите потребности преди своите собствени.
Гавриел сведе глава.
- Ако ми я предложи, ще се съглася.
- Знам. - Роуан потупа стария си приятел по гърба. - Тя също го знае.
Пумата отправи поглед на север.
- Според теб дали... Още нямаме вести от Терасен.
- Ако бяха превзели кралството, ако Едион бе загинал, щяхме да научим. Тукашните щяха да научат.
Гавриел потри гърдите си.
- Воюваме цял живот. И той воюва. Вилнее по бойните полета от дете, прокълнати да са боговете! - По лицето му пробяга ярост. Не заради постъпките на Едион, а заради онова, което злата участ го принуждаваше да прави. Онова, което Гавриел не бе съумял да предотврати. - И все пак треперя всеки ден без новини. Пред всеки вестоносец.
Страх, какъвто Роуан не познаваше, различен от този за вречената му, кралицата му. Страхът на един баща за сина му.
Не си позволи да надникне към Елин. Да си спомни сънищата си, докато я издирваше. Семейството, което щяха да създадат заедно.
- Трябва да убедим хаганските наследници да тръгнат с нас на север след края на тази битка - рече тихо Гавриел.
Роуан кимна.
- Успеем ли да разбием врага утре и да покажем на принца и принцесата, че Терасен е единственият правилен път, съвсем скоро ще потеглим на север. Нищо чудно до Юледа да се биеш рамо до рамо с Едион.
Гавриел сви юмруци до тялото си и татуировките се разтегнаха по кокалчетата му.
- Ако ми окаже тази чест...
Роуан щеше да се погрижи за това. Сега обаче каза само
- Доведи Елида и Лоркан. Руките са почти готови за излитане.
51
Лоркан стоеше край лагера на pуките, без да обръща особено внимание на величествените птици и облечените им в брони ездачи, които се готвеха за нощна почивка. Няколко от тях нямаше да я получат, защото щяха да пренесят групата им и разни провизии в крепостта, извисяваща се над града и равнината.
Не се вълнуваше, задето скоро щеше да полети на крилете на някое от внушителните същества. Нито че на следващия ден им предстоеше да се сблъскат с тъмната армия, струпана пред крепостните стени.
Сражавал се беше в повече битки и войни, отколкото му се щеше да си спомня. Утрешната нямаше да се отличава с нищо от тях, с изключение на факта, че щяха да колят демони вместо човеци или елфи.
Демони като някогашната му кралица, както се оказваше.
Беше ѝ се отдал, беше я искал - или поне така си мислеше. А тя му се присмя. Нямаше представа какво значи това. За нея, за него.
Въобразявал си беше, че тъмнината в тялото му, дарбите на Хелас го влекат към нея, че между двама им съществува неразривен съюз.
Може би мрачният бог бе искал от него не да се закълне във вярност на Майев, а да я убие. Да се доближи достатъчно до нея, за да успее.
Лоркан не се загърна по-плътно в пелерината си срещу внезапния порив на мразовития вятър откъм далечното езеро.
Дори се приведе към вледеняващия въздух. Сякаш той можеше да отнесе истината.
- Тръгваме.
Ниският глас на Елида прониза грохотната тишина в мислите му.
- Руките са готови - добави тя.