Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Белият вълк си върна елфическия образ. Бронзовата му кожа бе посивяла, тъмните му очи сълзяха от ужас.
- Да.
Роуан изръмжа:
- И на мен не ми се видя различна.
- Измама. Като облика ѝ - потвърди вглъбено Гавриел.
Несрин кимна.
- Ако съдя по разказа на паяците, напълно е способна да ви заблуди, че на вид и вкус кръвта ѝ е досущ като елфическата.
Фенрис издаде гърлен звук, като че всеки момент щеше да повърне. На Елин ѝ идеше да направи същото.
И някъде дълбоко в нея се събуди спомен, който не бе просто спомен... За летни вечери на една горска полянка. За уроците на Майев. Как ѝ разказваше за кралицата, скитала между световете.
Кралицата, която била недоволна от живота си в света, в който била родена, и която открила начин да го напусне с помощта на изгубените знания на древните скиталци. Светобродците.
Майев ѝ беше казала. Навярно по изопачен, угоден за нея начин, но ѝ беше казала. Защо? Защо ѝ беше разкрила историята си? За да я спечели на своя страна или за да я накара да се поколебае, стигнеше ли се именно дотук...
- Но Майев ненавижда валгските крале - отбеляза Елида и дори от тихото, мъгливо кътче, в което се беше оттеглила, Елин усети острия като бръснач ум на момичето, работещ неуморно. - Толкова време е съумяла да се крие от тях. Защо ѝ е да се съюзява с тях сега?
- Хукна презглава, щом ѝ се отдаде възможност да се докопа до валгски нашийник - рече мрачно Фенрис. - Явно е уверена, че може да контролира принца в него.
Не само чрез мощта си, но и защото беше демонска кралица.
Елин се насили да поеме глътка въздух. И още една. Пръстите ѝ се сключиха около невидимо оръжие.
Лоркан не обелваше и дума. Просто стоеше на място, пребледнял и смълчан. Сякаш и той бе напуснал тялото си.
- Не знаем плановете ѝ - напомни Несрин. - Каранкуи не са я зървали от хилядолетия, чуват за нея единствено от по-нисши паяци. Въпреки това продължават да я боготворят, да очакват завръщането ѝ.
Каол срещна погледа на Елин и в очите му изплува въпрос.
- Майев ме държа в плен два месеца - отговори му приглушено тя.
В шатрата се спусна пълна тишина. И тя им разказа - всичко. Защо не е била в Терасен, кой се биеше там в момента, накъде бяха тръгнали Дориан и Манон.
Като приключи, преглътна сухо и пак се облегна на тялото на Роуан.
- Майев искаше да ѝ разкрия къде са двата Ключа на Уирда. Да ѝ ги набавя, но аз успях да ги закътам, преди да ме отвлече. В Доранел. Искаше да ме подчини на волята си. Да ме използва, за да покори света. Или поне така си мислех. Но вече ми се струва, че е възнамерявала да ме използва като защита срещу Валгите, за да я браня вечно от тях. - Думите се сгромолясваха от устата ѝ... тежки и режещи. - Бях в неин плен допреди около месец. - Тя кимна към двора си. - Когато се измъкнах, те отново ме намериха.
Пак се възцари тишина. Новите ѝ приятели очевидно не знаеха какво да кажат. И тя не ги винеше.
Накрая Хасар изсъска:
- Ще накараме онази кучка да си плати и за това, нали?
Елин срещна тъмния взор на принцесата.
- О, да!
***
Истината блъсна Роуан като юмрук.
Майев беше Валг.
Валгска кралица, чийто отчужден съпруг някога бе завладял този свят и, поне според Каол, искаше отново да проникне в него, стига Ераван да успееше да отвори Портата на Уирда.
Роуан си представяше в що за шок бе изпаднал кадърът му. Ако още се наричаше така. Той самият беше вцепенен.
Елфическата кралица, на която бяха служили, пред която се бяха прекланяли... беше Валг.
И така безпроблемно бе смогнала да ги заблуди, че дори не го бяха вкусили чрез кръвта ѝ.
Фенрис изглеждаше сякаш се кани да избълва съдържанието на стомаха си. За него истината вероятно беше най-съкрушителна.
Лицето на Лоркан си оставаше все така студено и празно. Гавриел не спираше да потрива челюстта си с обзети от потрес очи.
Роуан въздъхна дълбоко.
Валгска кралица.
Подобно същество бе пленило неговото Огнено сърце. Подобна сила бе опитала да проникне в съзнанието ѝ.
И беше проникнала в неговото собствено. В това на всички, щом бе успяла да скрие от тях валгската чернота и смрад на кръвта си.
Той долови как Елин се напряга все повече, как бурята в тялото ѝ почти тътне в дланите му върху раменете ѝ.
Ала пламъците ѝ ги нямаше. През последните седмици не бе видял и искрица от тях, колкото и неуморно да тренираха.
Понякога се случваше рубинът на Голдрин да засияе в ръката ѝ, като че пламтеше отвътре. Но нищо повече.