Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— София!

— Май не можеш да живееш без мен – подметна саркастично Чейс.

София поклати глава.

— Ще ти се. Няма нещо, което да желая повече от това, но факт е, че когато за последно те видях, ти нямаше транспорт, пари и представа къде отивам. И въпреки това двайсет и четири часа по-късно си тук. – София го изгледа с леден поглед. – Някой ти помага. Някое правителство. Кой още знае, че си тук. Еди?

— О, само МИ-6, ЦРУ, АНС, КLF* и RSPCA**. След около пет минути всичките ще се изсипят тук.

[* Британска есид-хаус група от 80-те. – Б.пр.]

[* Английското кралско дружество за защита на животните. – Б.пр.]

— Не ми се вярва – каза София, като скръсти ръце на гърдите си. – Ако са знаели за това – тя кимна с глава към бомбата – досега американците да са ни вдигнали във въздуха. Но ти все пак си казал на някого. На кого, Еди?

Чейс сви рамене и се ухили мрачно. Комоса свали леко пистолета си и насочи лазера към слабините му.

— Ще го накарам да говори.

Нямаме време за това – каза София. Тя погледна към инженера. – Хайнрих! Наред ли е?

— Мисля, че да, госпожо София – отвърна той

— Просто от любопитство бих искал да знам рече Чейс опитвайки се да печели време, – как разбра, че съм тук?

София се усмихна.

— Хабитатът има много сложна животоподдържаща система, която сигнализира в контролната зала и при най-малкото увеличение на въглеродния двуокис. В мига, в който ти издиша въздуха от дробовете си, ние вече знаехме, че на борда има чужд човек.

— Следващия път ще затая дъх.

— Както сам каза. Еди, няма да има следващ път. Но все пък държа да знам на кого си казал за бомбата. – Чейс не отговори нищо. София въздъхна и протегна ръка зад гърба си, като извади нещо от колана на панталона си. – Винаги си бил толкова дразнещо упорит, Еди. И тъй като ме принуди да побързам с осъществяването на плана си, ще се наложи да продължим тази дискусия по-късно. – Тя насочи към него някакъв странно изглеждащ пистолет.