Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Мамо!
Тамара каза с Писклив и наивен като на хленчещо дете глас:
- Мамо! Мамо! Спри да цивриш, ясно? Скоро ще навършиш двайсет и пет години! Стара мома ли искаш да останеш? Всичките ти съученички се омъжиха! А ти? А? Ти беше кралицата на гимназията, какво ти стана? Исусе! Разочарована съм от теб, дъще. Мама е разочарована от теб. В неделя обядваме с Травис и точка по въпроса. Сега ще му занесеш яденето и ще го поканиш. След това ще идеш да забършеш масите в дъното, че са отвратителни. Да се научиш да не закъсняваш непрекъснато.
*
Сряда, 10 септември 1975 г.
- Разбирате ли, докторе, има един очарователен полицай, който я ухажва. Казах й да го покани на обяд в неделя. Тя не искаше, но аз я принудих.
- Защо я принудихте, госпожо Куин?
Тамара сви рамене и отпусна главата си на дивана. Помисли малко.
Защото... Защото не искам да остане самотна.
- Значи, се боите, че дъщеря ви ще остане самотна до края на живота си.
- Да! Точно така! До края на живота си!
- Вие лично боите ли се от самотата?
- Да.
- Какви мисли ви навява тя?
- Самотата е смърт.
- Страх ли ви е от смъртта?
- Смъртта ме ужасява, докторе.
*
Неделя, 14 септември 1975 г.
На масата у семейство Куин обсипаха Травис с въпроси. Тамара искаше да научи всичко за разследването, което никак не напредваше. Робърт знаеше някои любопитни неща, които желаеше да сподели, но в редките моменти, когато понечеше да заговори, жена му го скастряше с думите: „Не говори, Бобо. Не е добре за рака ти“. Джени имаше нещастен вид и едва се докосна до храната. Само майката не си затваряше устата. След като сервира ябълковия пай, тя най-после се осмели да попита:
- Кажи, Травис, имате ли списък със заподозрени?
- Не точно. Трябва да ви кажа, че в момента тъпчем на място. Невероятно е, но нямаме никаква следа.
- Хари Куебърт заподозрян ли е? - попита Тамара.
- Мамо! - възмути се Джени.
- Какво сега? Човек не може и да попита нещо в тази къща! Споменавам името му, защото имам причина за това. Той е извратен тип, Травис. Извратен! Няма да се учудя, ако е замесен в изчезването на малката.
- Това е сериозно обвинение, госпожо Куин - отвърна Травис. -Не може да се говорят такива неща без доказателства.
- Но аз имах доказателство! - измуча тя, побесняла от яд. - Имах! Представи си, имах много компрометиращ текст, написан от неговата ръка, бях го прибрала в сейфа в ресторанта. От който само аз притежавам ключ! И знаеш ли къде пазя ключа? На врата си! И никога не го свалям! Никога! Е, онзи ден поисках да извадя проклетия лист хартия, за да го дам на началника Прат, и се оказа, че е изчезнал! Не беше в сейфа ми! Как е възможно това? Нямам представа. Магия някаква!
- Може би просто си го прибрала другаде - предположи Джени.
- Млъквай, дъще. Не съм луда в края на краищата, нали? Бобо, луда ли съм?
Робърт поклати глава по начин, който не означаваше нито „да“, нито „не“, а това още повече раздразни жена му.
- Е, Бобо, защо не отговаряш, като те питам?
- Заради рака ми - отвърна той накрая.
- Значи, няма да ядеш пай. Докторът така каза. Десертите могат да те убият на място.
- Не съм чул докторът да е казвал това! - запротестира Робърт.
- Виждаш ли, от рака вече си оглушал. След два месеца ще идеш при ангелите, бедни ми Бобо.
Травис се опита да намали напрежението, като се върна към темата на разговора им.
Във всеки случай, ако нямате доказателства, нищо нямате - заключи той. - Полицейските разследвания си служат с точни и научни средства. Знам нещо по въпроса - бях отличникът на випуска в полицейската академия.
Само при мисълта, че не знае къде е отишъл листът, който би могъл да погуби Хари, Тамара получаваше пристъп на ярост. За да се успокои, тя грабна лопатката за торта и с войнствен жест отряза няколко парчета, докато Бобо плачеше със сълзи, защото не искаше да умира.
*
Сряда, 17 септември 1975 г.
Изчезването на листа напълно бе обсебило Тамара Куин. Два дни поред не спря да претърсва къщата, колата и дори гаража, където кракът й не стъпваше. Напразно. Тази сутрин, след като обслужи закусващите в „Кларкс“, тя се затвори в офиса си и изпразни съдържанието на сейфа на пода. Никой нямаше достъп до този сейф, невъзможно бе листът да изчезне. Трябваше да е там. Отново прегледа всичко. Нямаше го. Раздразнена, Тамара се зае да подрежда нещата си. В този момент Джени почука, показа се на вратата и видя майка си завряна в огромната стоманена паст.