Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Мамо? Какво правиш?
- Заета съм.
- О, мамо! Не ми казвай, че още търсиш онзи дяволски лист!
- Гледай си твоята работа, дъще, ако обичаш. Колко е часът?
Джени погледна часовника си.
- Почти осем и половина - отвърна тя.
- Олеле! Закъснявам.
- Закъде?
- Имам среща.
- Среща ли? Но тази сутрин ще докарат напитките. Ти и миналата сряда...
- Ти си голямо момиче, нали? - сухо я прекъсна майка й. - Имаш две ръце, знаеш къде е складът. Няма нужда да си учил в Харвард, за да натрупаш една върху друга няколко каси с бутилки кока-кола. Сигурна съм, че ще се справиш прекрасно. И не се подмазвай на доставчика, за да го свърши вместо теб! Време е да запретнеш ръкави!
Без повече да погледне дъщеря си, Тамара грабна ключовете от колата си и излезе. Половин час след тръгването й един внушителен камион паркира пред „Кларкс“ и доставчикът разтовари касите с кока-кола при задния вход.
- Да помогна ли? - попита той Джени, след като й подаде фактурата за подпис.
- Не, господине. Майка ми иска сама да се оправям.
- Както кажете. Лек ден тогава.
Камионът потегли и Джени запренася тежките каси в склада. Плачеше й се. В този момент я забеляза Травис, който минаваше оттам с патрулната си кола.
- Нужда от помощ? - попита той.
Тя сви рамене.
- Ще се справя. Сигурно си тръгнал по задачи - отвърна, без да спира работата си.
Той вдигна една каса и се помъчи да поведе разговор.
- Казват, че рецептата за кока-кола е тайна и се пази в банков сейф в Атланта.
- Не знаех.
Травис последва Джени до склада и двамата сложиха една върху друга двете каси, които бяха пренесли. Тъй като тя мълчеше, той продължи обясненията си.’
- Изглежда също, че кблата добре се отразява на войниците и че от Втората световна война насам редовно я изпращат с каси на частите в чужбина. Прочетох го в една книга за кблата. В смисъл, чета и по-сериозни книги.
Излязоха на паркинга. Тя го погледна в очите.
- Травис...
- Да, Джени!
- Прегърни ме. Прегърни ме и ме притисни силно до себе си! Чувствам се толкова самотна! Изпитвам усещането, че сърцето ми е измръзнало.
Той я прегърна и с всичка сила я притисна до себе си.
- Дъщеря ми вече ми задава въпроси, докторе. Преди малко ме попита къде ходя всяка сряда.
- Какво й отговорихте?
- Да върви на майната си! И да прибере касите с кока-кола! Не й влиза в работата къде ходя!
- По гласа ви усещам, че сте разгневена.
- Да! Да! Разбира се, че съм разгневена, доктор Ашкрофт!
- Разгневена на кого?
- Но на... на... на себе си!
- Защо?
- Защото пак й се развиках. Знаете ли, докторе, човек ражда деца и иска да са най-щастливите на света. И после животът разваля всичко.
- Какво имате предвид?
- Постоянно ми иска съвет! Все се мотае в краката ми и все пита: Мамо, как се прави това? Мамо, къде да прибера това? Мамо и пак мамо! Мамо! Мамо! Мамо! Че аз няма да съм все до нея! Един ден няма да мога да й помагам, разбирате ли? Само като се сетя, и ми се свива стомахът! Самата мисъл ми причинява физическа болка и ми убива апетита!
- Искате да кажете, че изпитвате това, което се нарича тревожност, госпожо Куин?
- Да! Да! Тревожност! Ужасна тревожност! Човек се стреми всичко да върши както трябва, стреми се да даде най-доброто на децата си! Но какво ще правят децата ни, когато нас няма да ни има? Какво ще правят, а? И как да сме сигурни, че ще са щастливи и че нищо лошо няма да им се случи? Като с онова момиче, доктор Ашкрофт! Горката Нола, какво ли й се е случило? И къде може да е?
*
Къде може да е? Не беше в Рокланд. Нито на плажа, нито в ресторантите, нито в магазина. Никъде я нямаше. Обади се в хотела в Мартас Винярд, за да разбере дали персоналът не е виждал русо момиче, но телефонистът го взе за луд. Тогава отново зачака, през всичките дни и през всичките нощи.
В понеделник.
Във вторник.
В сряда.
В четвъртък.
В петък.
В събота.
В неделя.
Чакаше с плам и надежда, че Нола ще се върне. Че ще заминат заедно. И ще бъдат щастливи. Тя бе единственият човек, придавал смисъл на живота му. Да изгорят книгите и къщите, и музиката, и хората - нищо нямаше значение, щом тя не бе с него. Обичаше я - да обичаш, означаваше, че нито смъртта, нито превратностите биха го плашели, ако тя беше до него. Затова я чакаше. И когато се стъмваше, се заклеваше на звездите, че винаги ще я чака.
Докато Хари отказваше да изгуби надежда, капитан Родик установяваше пълния провал на операциите въпреки мащаба на използваните средства. Изминали бяха повече от две седмици, откакто преобръщаха земята, все неуспешно. По време на една оперативка с ФБР и началника Прат, Родик горчиво обобщи: