Танцът на мъртвите момичета [bg]

4

Клеър не можеше да повярва колко много се изля от душата на Шейн — цялата тази печал, ужас, горчивина и гняв. Той винаги изглеждаше някак… нормален и бе шокирана от емоционалното му излияние и от това, че говори така дълго за толкова лични неща. Шейн не бе от разговорливите.

Тя събра чиниите и ги изми сама, топлата вода и пяната по ръцете й я успокояваха. Изми тенджерите и тиганите и почисти петната от червения сос, като си мислеше за това, как Шейн е открил майка си мъртва в кървавата вана. Не бях на добро място, бе казал Шейн. Много меко казано. Клеър не бе сигурна, че би могла отново да се усмихва, да се смее, да живее нормално, ако й се случеше такова нещо — да загубиш сестра си и да уцелиш от съдбата пияница за баща. Как успява? Как все още се държи и продължава да е толкова смел.

Плачеше й се заради неговите страдания, но почти бе сигурна, че той ще се почувства неловко от това, затова стаи нещастието в себе си и продължи да мие чиниите. Той не го заслужава. Защо просто не го оставят на мира? Защо всички трябва да тормозят точно него?

Може би, защото е показал, че може да го понесе и това го прави по-силен.

Вратата на кухнята внезапно се отвори и тя подскочи. Очакваше Шейн, но се оказа Майкъл. Той отиде до мивката, пусна студената вода върху ръцете си и си наплиска лицето и врата.

— Ужасна нощ — каза Клеър.

— И то каква — погледна я той крадешком.

— Смяташ ли, че е прав за това, че те са убили майка му?

— Мисля, че Шейн носи товар от вина, огромен като планина. И мисля, че точно той поддържа гнева му — Майкъл сви рамене. — Не знам. Възможно е. Но мисля, че няма как да разберем.

Това бе някак си гадно. Нищо чудно, че Шейн не желае да разговарят по въпроса. Тя се опита да си представи как се живее с подобна несигурност и с такива спомени, но не успя.

Радваше се, че не успя.

— И така — рече Майкъл, — имаме около три часа до сутринта. Трябва да уточним какво ще правим и какво няма да правим.

Клеър кимна и остави една чиния да се суши.

— Първо, никой няма да напуска къщата — заяви Майкъл. — Ясно? Никакви занятия, никаква работа. Оставаш вкъщи. Не мога да те закрилям, ако си навън.

— Не можем непрестанно да се крием!

— За известно време можем и ще го направим. Виж, бащата на Шейн не може да се скита наоколо вечно. Проблемът ни е временен. Все някой ще го намери. — А какво ще стане с бащата на Шейн, след като го хванат, си е друга тема, която нямаше да обсъждат. — Докато не вършим нещо, което ни свързва с постъпките на баща му, всичко е наред. Обещанието на Амели ни пази.

— Твърде много се доверяваш…

— На вампир. Да, знам — Майкъл сви рамене, облегна се на плота и я погледна. — А имаме ли друг избор?