![Танцът на мъртвите момичета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/1/tanct-na-mrtvite-momicheta-bg-download.jpg)
Танцът на мъртвите момичета [bg]
- Автор: Кейн Рэйчел
- Серия: Вампирите от Морганвил #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Катя Радославова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танцът на мъртвите момичета [bg]». Краткое содержание книги:
„Динамична поредица, в която зад всеки тъмен ъгъл изскача изненада.“ Дарк Ривюс
И семейство Колинс, бащата, майката и Шейн, бяха опаковали всичко оцеляло от пожара, в който бе загинала Алиса, и бяха напуснали града посред нощ. По спешност. Може би така щеше да се сложи край на цялата история, обясни Шейн, хората понякога напускат града и това не е проблем. И родителите на Майкъл бяха заминали. Но… с Моли Колинс се случи нещо.
— В началото тя просто се отнасяше — каза Шейн. Той бе изпил бирата си и сега търкаляше бутилката между дланите си. — Вторачваше се в предметите, сякаш се опитваше да си спомни нещо. Баща ми не забеляза. Той пиеше много. Установихме се в Одеса, татко си намери работа в един завод за рециклиране. Не се задържаше много вкъщи.
— И по-добре за вас, че е било така — промърмори Ева.
— Хей, нека довърша, става ли?
— Извинявай.
Шейн пое дълбоко дъх:
— Мама… тя продължаваше да говори за Алиса. Трябва да разберете, ние не можехме… да си спомним нищо, освен че е загинала. Всичко беше като в някаква мъгла, но не се притеснявахме от това, ако ме разбирате какво искам да кажа…
Клеър беше почти сигурна, че никой не разбира, но се сети за разговора с родителите си. Те бяха забравили някои неща, но това не им правеше впечатление. Така че може би тя го разбираше.
— Аз също започнах работа. Майка ми… просто си стоеше в мотела. Само ядеше, спеше, понякога се къпеше, след като я бяхме подсещали многократно. Мислех си, че е депресия, но случаят очевидно бе по-тежък. Един ден, съвсем неочаквано, тя ме сграбчи за ръката и каза: „Шейн, помниш ли сестра си?“, а аз отговорих: „Да, мамо, разбира се, че я помня.“ Тогава ме попита нещо много странно. Каза: „Помниш ли вампирите?“ Аз не си спомнях, но нещо в мен сякаш се опитваше да си спомни. Ужасно ме заболя главата и се почувствах зле. А мама… тя продължаваше да говори, как нещо с нас не е наред, как нещо в главите ни е напълно объркано. Говореше за вампирите, за Лиса, която загина в пожара.
Той замълча, но все още въртеше бутилката от бира, като някакъв магически талисман. Никой не помръдваше.
— И изведнъж си спомних.
Гласът на Шейн прозвуча дрезгав, уязвим и искрен. Майкъл не го гледаше. Гледаше бирената си бутилка и етикета, който белеше на лентички.
— Всичко приличаше на стена, която се срутва. После спомените ме връхлетяха. Искам да кажа, ужасно е да преживееш такава трагедия и да се справиш, но когато отново те връхлети… — Шейн видимо потрепери. — Сякаш отново гледах как Лис умира.
— О — каза тихо Ева. — О, Боже!
— Мама… — Той поклати глава. — Не можех да го понеса. Оставих я. Трябваше да се махна, не можех просто… Трябваше да се махна. Нали разбирате? И излязох. Избягах. — Последва глух смях. — Спасих си живота.
— Шейн — Майкъл се прокашля. — Не бях прав. Не трябва да…
— Млъкни, човече. Просто млъкни. — Шейн надигна бутилката към устните си, за да изпие последните няколко капки, и преглътна. Клеър не знаеше какво следва, но по изражението на Майкъл разбра, че той знае, и стомахът й се сви. — Както и да е, върнах се след няколко часа и тя беше във ваната, просто си лежеше във водата, която бе червена… а по пода имаше ножчета за бръснене…
— О, скъпи! — Ева се изправи, отиде до него и протегна ръка, но преди да го докосне, рязко я дръпна, сякаш някакво поле от скръб го обгръщаше като щит. — Ти не си виновен. Каза, че е била в депресия.
— Не разбирате ли? — Той я погледна втренчено, после погледна и Майкъл. — Не го е направила тя. Не би го направила. Те са били. Знаете как действат: обграждат, убиват, после прикриват следите си. Сигурно са пристигнали точно когато аз излязох, не знам…
— Шейн.
— Не знам как са я вкарали във ваната, нямаше синини, но порезните рани бяха…
— Шейн! За Бога, човече! — Майкъл изглеждаше истински ужасен и Шейн спря. Двамата се гледаха дълго и безмълвно, и после Майкъл, очевидно напрегнат, се отпусна на стола си. — По дяволите. Дори не знам какво да кажа.
Шейн поклати глава и отмести поглед.
— Няма нищо за казване. Така беше. Не можах… по дяволите. Нека само довърша, става ли?
Сякаш можеха да го спрат. На Клеър й стана студено. Усещаше, че до нея тялото на Шейн трепери, и ако на нея й бе студено, как ли се чувства той? Замръзнал. Вцепенен. Тя понечи да го докосне и както Ева, просто… спря. Нещо у Шейн подсказваше, че сега не иска да го докосват.
— Както и да е, баща ми най-накрая се върна. Полицаите казаха, че е самоубийство, но когато си заминаха, аз му разказах. Той не искаше да ме слуша. Нещата загрубяха. — Клеър не можеше да си представи колко груби трябва да са били, за да си признае Шейн. — Но аз го накарах да си спомни.