Танцът на мъртвите момичета [bg]

— Искаш да кажеш, докато свършат с него. — Ева скръсти ръце не защото бе ядосана, а по-скоро защото й бе студено. — Шейн, дори само един вампир да унищожи, ние сме мъртви. Знаеш го, нали?

Той взе бутилката с бира и отпи, като избягваше да отговори. Изключи котлона, занесе тенджерата със спагетите до мивката и ги изцеди с края на капака. Почти като истински готвач.

Клеър трябваше да признае, че уверените му действия бяха адски секси. Тя обичаше да готви, но той го правеше с авторитет. Всъщност днес тя обръщаше повече внимание на действията на Шейн… как се движи, как му стоят дрехите… или в неговия случай по-скоро не му стоят, защото Шейн носеше дънките си по-големи и отпуснати, така че тя си представяше как се изхлузват. Това я накара да се изчерви.

Съсредоточено започна да вади купичките от шкафа. Те не бяха еднакви, а две от четирите бяха чукнати. Подреди ги на плота, Шейн се върна със спагетите и започна да ги разпределя. Ева грабна соса и започна да го разлива по купичките.

Всъщност изглеждаше много вкусно. Клеър взе две купички и ги занесе в дневната, където Майкъл си настройваше китарата, сякаш нищо не се бе случило, сякаш не го бяха проболи в сърцето, извлекли навън и, о, Боже, въобще не й се искаше да довършва тази мисъл.

Подаде му купичката. Той внимателно сложи китарата в калъфа — при целия хаос, който бе вилнял из къщата през последните два дни, калъфът някак си бе останал непокътнат — и започна да нагъва, когато Ева и Шейн влязоха със своите купички. Ева носеше под мишница две изстудени бутилки вода. Тя хвърли едната на Клеър и седна на пода до коляното на Майкъл с кръстосани крака.

Шейн се настани на дивана и Клеър седна до него. В продължение на няколко минути всички мълчаха. Клеър не бе осъзнала, че е гладна, но когато вкуси соса с множеството ухания, разбра, че умира от глад. Нямаше как да гълта по-бързо.

— Адът е замръзнал — каза Шейн. — Ева, всъщност това се яде.

На Клеър пак й се прииска да си припише заслугата, но успя да се сдържи, защото това би означавало да спре да се тъпче със спагети.

— Клеър — рече Ева. — Тя е готвачката, а не аз. Аз просто надзиравах.

Думите й изпълниха Клеър с благодарност и изненада.

— Виждаш ли? Знаех си.

Ева му показа среден пръст и шумно смукна няколко спагети.

Клеър първа изпразни купичката си, дори изпревари Майкъл и Шейн, и се облегна, като въздъхна със задоволство. Да подремна, помисли си тя. Бих могла да подремна.

— Хора — каза Майкъл, — още сме в беда. Знаете, нали?

— Да — каза Ева, — но тоя път ние си я навлякохме.

Той не й обърна внимание, само леко се подсмихна и се обърна към Шейн:

— Трябва да ми кажеш всичко — заяви Майкъл. — И без глупости, човече. Всяка подробност от времето, когато напусна Морганвил.

Шейн сякаш изгуби апетита си.

Което при него въобще не бе добър знак.