Танцът на мъртвите момичета [bg]

Шейн все още спеше, свит на кълбо сред възглавниците, и леко похъркваше. По някое време Клеър бе свалила ризата му и сега лежеше в меките отблясъци на изгряващото слънце, като наблюдаваше как светлината проблясва по силните мускули на гърба му. Желаеше да го докосне, но не искаше да го събуди. Нужен му бе сън, а тя имаше да свърши нещо.

Нещо, което нямаше да му хареса.

Клеър се измъкна от леглото, като се движеше много внимателно, и намери дънките си смачкани на пода. Пликът все още бе в задния джоб. Тя го отвори и извади твърдия официален документ, разгъна го и пак прочете бележката.

Сложи договора на бюрото, погледна към Шейн и се замисли върху опасността да го загуби. Или да загуби Ева и Майкъл.

Аз, Клеър Катрин Денвърс, вричам живота си, кръвта си и службата си…

Шейн й каза, че е герой, но тя не се чувстваше такава. Чувстваше се като изплашена тийнейджърка, която може да загуби много. Не мога да гледам да го нараняват — помисли си тя. — Не и ако мога да го предотвратя. Майкъл, Ева — не мога да поема риска.

Колко ли лошо може да бъде?

Клеър отвори чекмеджето и намери химикалка.