Танцът на мъртвите момичета [bg]

— Полицай Джоу! — Ева тичешком прекоси стаята и го прегърна. Шейн и Клеър се спогледаха. Е, това не беше обичайна гледка. — Джоу, Джоу, Джоу! Чудех се къде си!

— Здрасти, Скипи. Помниш Травис, нали?

— Големия Ти! — Нова прегръдка. Клеър си помисли, че това поведение вече граничи със сюрреалистичното, дори и за Морганвил. — Толкова се радвам да ви видя, момчета!

— Ние също, хлапе — каза Лоу. Той се усмихваше и усмивката така промени лицето му, че изглеждаше ангелско. — Още пазиш номерата, нали?

Ева потупа с ръка мобилния телефон, който бе закачен на колана й в калъфче с форма на ковчег.

— О, да. Бързо набиране. Но не се е налагало… хмм…

Клеър внезапно изпита странното чувство, че Ева не иска да говори пред тях. Полицаите явно бяха на същото мнение, защото размениха бързи погледи и после Хес попита:

— Искаш ли последната информация? Заведи ни да ни почерпиш по едно кафе.

— Разбира се! — каза Ева бодро и ги поведе към кухнята.

— Е — каза Шейн, когато вратата се затвори след тях, — това е странно.

— Пропуснала ли съм нещо? — попита Клеър. — Има ли разяснителни бележки?

— Нямам представа.

От кухнята се дочуваше разговор, но той бе като музика без думи. Клеър се размърда неспокойно, после се изправи и на пръсти се насочи към кухнята.

— Хей! — възропта Шейн, но я последва.

Хес говореше за някакъв Джейсън. Шейн реагира, като сложи ръка на рамото на Клеър и пръст на устата си.

— Какво? — тихо промълви тя.

— Искам да чуя.

Говореше инспектор Лоу:

— … сигурно ще искаш да знаеш, че той излиза днес. И преди да кажеш нещо, те уведомявам, че сме го предупредили да не се доближава до теб или до родителите ви. Ще го следим.

— Ще го следите? — Ева звучеше тревожно. — Но аз мислех, че ще остане в затвора дълго време! Ами онова момиче…?

— Тя оттегли жалбата си — обади се Хес. — Не можем да го държим вечно в затвора, мила. Съжалявам.

— Но той е виновен!

— Знам. Обаче твоята дума срещу неговата, знаеш как се решават тези неща. Ти не си се заклела във вярност на никого, Ева, а той се е заклел.

Ева изруга. Сякаш се опитваше да не се разплаче.

— Знае ли къде съм?

— Ще открие — каза Хес, — но както казах, ще го следим, ще наблюдаваме и всички вас тук. Не закачай Джейсън и той няма да те закача. Ясно?

Ако Ева се бе съгласила, то го бе направила безмълвно. Клеър едва не падна назад, когато Шейн я дръпна за рамото, но успя да възвърне равновесието си и го последва към дивана.

— Кой е Джейсън? — тя дори не изчака да седнат, за да зададе въпроса си.

— По дяволите — въздъхна той. — Джейсън й е брат. Последното, което знам за него, е, че е в затвора, защото е наръгал някого. Той е откачалка и Ева го предаде на полицията. Нищо чудно, че е толкова уплашена.