Танцът на мъртвите момичета [bg]

— Кафене „Комън Граундс“ — Ева се обади сама, преди онзи да попита нея. — Ева Росър, сър, благодаря. — Цялата трепереше, толкова бе уплашена, което бе странно. Когато бе сама, бе спокойна и хладнокръвна. Сега държеше и Майкъл, и Шейн за ръка. — Макар че мисля да си сменя работата.

Полицаят изглеждаше отегчен.

— Да, добре. Ти, малката. Име?

— Клеър — каза тя тихо, — ъ-ъ-ъ… Денвърс. Аз съм студентка.

Той пак я погледна продължително:

— Не трябва ли да си в общежитието?

— Имам разрешение да живея извън Студентския град. — Не спомена от кого, защото сама си го бе дала.

Той я наблюдава още няколко секунди, после сви рамене:

— Ако живееш извън Студентския град, следваш правилата на града. Приятелите ти тук ще ти ги обяснят. И внимавай какво разправяш в Студентския град, имаме си достатъчно проблеми и без да всяваме паника сред студентите. И сме много добри в откриване на бърборковци.

Тя кимна.

Работата на полицаите не бе приключила, а само разговорът им с обитателите на къщата. Те потършуваха още малко, направиха известен брой снимки и след няколко минути си тръгнаха, без да разговарят повече с тях.

Цели десет секунди след като полицаите затвориха входната врата или се опитаха да я затворят при тази счупена ключалка, последва тишина, после Шейн се обърна към Майкъл и каза:

— Шибано копеле! — Клеър с мъка преглътна, като усети натрупания гняв в гласа му.

— Искаш ли да излезем навън да се разправяме? — попита Майкъл. Думите му прозвучаха почти спокойно, но погледът издаваше друго.

— Какво, можеш да напуснеш къщата?

— Не, имах предвид друга стая, Шейн.

— Хей — обади се Ева, — недейте…

— Млъкни, Ева! — троснато отвърна Шейн.

Майкъл скочи от дивана, сякаш някой го бе изстрелял, протегна се, сграбчи Шейн за тениската и го накара да се изправи:

— Недей! — рече той и го разтърси. — Баща ти е задник. Това не е заболяване и не е нужно да се заразяваш.

Шейн бурно го прегърна. Майкъл леко отстъпи, но затвори очи и остана така за момент, после потупа Шейн по гърба. И разбира се, Шейн на свой ред го потупа, после двамата се отдръпнаха. Мъжкарско. Клеър направи физиономия.

— Мислех, че си мъртъв — обясни Шейн. Очите му изглеждаха подозрително блестящи и влажни. — Видях те да умираш, човече.

— Аз постоянно умирам. Но не стигам до крайност. — Майкъл му се усмихна леко, по-скоро мрачно, отколкото весело. — Сметнах, че ако баща ти мисли, че се е отървал от мен, ще е по-добре и може би няма да е толкова суров с вас. — Огледа синините по лицето на Шейн. — Блестящ план. Съжалявам, човече. Но след като умрях, не можех нищо да направя, докато отново не настъпи нощ.

Той изрече думите така делово, че Клеър потръпна.