Танцът на мъртвите момичета [bg]

— Приготвяш закуска!

— Правя две неща: бекон и яйца. Понякога сандвичи. Мразя готвенето. Готвенето ми напомня за майка ми. — Ева взе още една тенджера от лавицата и я тръшна върху огромната печка. — Ето.

Клеър се опита да отвори капачката на буркана със сос за спагети и накрая успя.

— Мислиш ли, че ще останат сърдити? — попита тя.

— Майкъл и Шейн ли?

— Аха. — Сосът се изсипа в тенджерата на части, влажен и някак си противен. Клеър погледна втория буркан със сос, реши, че ако двама от четиримата са момчета, е по-добре да има повече сос. Отвори го, изсипа и него в тенджерата, после включи газта и го остави да заври.

— Кой знае? — Ева сви рамене. — Момчетата са идиоти. Човек би си помислил, че Шейн просто ще каже „О, човече, радвам се, че си жив“, но не. Това или е чувство за вина, или аматьорско представление в театъра. — Въздъхна разочаровано. — Момчета. Ако не бяха толкова секси, щях да стана лесбийка.

Клеър не успя да сдържи смеха си, а след малко и Ева се усмихна, после се закикоти. Водата започна да ври. Спагетите отидоха във водата.

— Хм… Ева… мога ли да те попитам нещо?

— Какво? — Ева още се мръщеше на спагетите, сякаш ги подозираше, че ще направят нещо остроумно, като например да избягат от тенджерата.

— Ти и Майкъл.

— О! — Страните на Ева порозовяха. Поради това, а и защото бе облечена в цветни дрехи, които не бяха в червената и черна гама на готическото облекло, изглеждаше млада и много сладка. — Е, не знам дали… Боже, той е толкова…

— Секси ли? — попита Клеър.

— Секси — призна Ева, — много секси. Адски секси. И…

Млъкна, руменината по бузите й ставаше все по-наситена. Клеър взе дървена лъжица и разбърка спагетите, които вече започваха да се сваряват.

— И?

— И възнамерявах да направя първата стъпка, преди всичко това да се случи. Затова си бях сложила жартиерите и другите неща. Част от плана.

— Леле-мале!

— Да, получи се неловко. Той надникна ли?

— Докато се преобличаше ли? — попита Клеър. — Не мисля. Но му се искаше.

— Хубаво. — Ева се загледа в спагетите, които бяха образували бяла пяна. — Трябва ли да е така?

Клеър не бе виждала нещо такова в къщата на родителите си. Но пък те рядко приготвяха спагети.

— Не знам.

— О, по дяволите! — Бялата пяна продължаваше да расте, като в научнофантастичните филми. Пяната, която погълна Стъклената къща… Тя се издигна и преля от тенджерата, и двете момичета се разпищяха, когато пяната заля огъня и започна да цвърчи и пука. Клеър грабна тенджерата и я премести. Ева изключи газта. — Да, спагетите правят пяна, добре е да знаем. Много са горещи. Твърде горещи.

— Като Майкъл ли? — попита Клеър и двете се разкикотиха.

Нещата се усложниха, когато Майкъл влезе, отиде до хладилника и извади последните две бири, останали от подаръка за рождения му ден.

— Дами — каза той, — пропуснах ли нещо?

— Спагетите изкипяха. — Клеър преглътна, като се опитваше да не се разхили по-силно. Майкъл ги погледна за миг с любопитство, после сви рамене и излезе. — Мислиш ли, че сега разказва на Шейн, че сме се побъркали?