![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Гадитик замислено потърка едно листо между пръстите си.
— Ще трябва да носиш това и в Рим. Такъв е редът. Поне веднъж трябва да го сложиш.
— Защо? Наистина ли трябва?
— Във всеки случай аз така бих постъпил. Такива са римските закони, момче. Ако се появиш на публично събитие с почетен венец, всички са длъжни да станат. Всички, дори сенаторите.
Центурионът се засмя по-скоро на себе си.
— Страхотна гледка ще е. Хайде да влизаме вече, виното чака. Надявам се, че ще успееш да се справиш и с него.
Глава 3
Брут се смъкваше по стената в сивата вечер, като свличаше пълзящите рози. Кракът му се заплете в примка от тръни, той падна по очи и мечът му издрънча на камъните. Младежът изруга и се изправи. Чу още един гневен рев над главата си: бащата на Ливия се беше подал през прозореца и го гледаше яростно. Брут приклекна да се загащи и изсъска, когато дрехата повлече един трън и той се заби дълбоко в бедрото му.
Бащата на Ливия беше як като бик и държеше тежка брадва — явно размисляше дали ще може да улучи Брут, ако я метне както трябва.
— Ще те спипам, негоднико! — изрева мъжът. Всъщност по-скоро изхриптя вбесено през брадата си.
Брут посегна да вземе падналия меч, без да изпуска от очи почервенялото лице на гърка. Придърпа гащите си с една ръка и стисна дръжката с другата; искаше му се да не си беше събувал сандалите, когато пристъпи към атлетичните си занимания в леглото на Ливия. Ако баща й се опитваше да запази невинността й, беше закъснял с около три години. Брут се подсмихна. Смяташе да сподели това сведение с него — ей така, за да го ядоса, но пък Ливия се беше държала мило с него — негова работа беше да провери къщата, преди да й позволи го завлече в стаята си. И понеже тя беше гола, му се стори учтиво да свали сандалите си, преди да се строполят в леглото, макар че тази учтивост щеше да му създаде известни проблеми при бягството от спящия град. Без съмнение Рений още хъркаше в стаята, за която беше платил той, Брут. След като спаха пет дни на открито, двамата имаха късмет да направят прекъсване в пътуването с шанс за гореща баня и бръснене, но изглежда, само Рений щеше да сe наслади на тези удобства, докато на него щеше да му се наложи да се крие из хълмовете.
Пристъпи неуверено от крак на крак. Какъв избор имаше? Изруга полугласно Рений — отчасти задето спи, докато той е в беда, но най-вече защото го беше убедил, че един кон ще изяде част от спестяванията им, докато стигнат брега и си намерят места на кораб, заминаващ за Рим. Рений беше казал, че един легионер можел да измине разстоянието без никакви трудности, но дори някое дръгливо конче сега би им дошло много добре, за да избягат възможно най-бързо.
Сърдитата брада изчезна от прозореца и докато Брут се колебаеше, там се появи Ливия, все още зачервена от съвместните им занимания. Хубава, доволна червенина, отбеляза лениво Брут, докато гледаше как гърдите й полягат на перваза.
— Махай се! — прошепна високо Ливия. — Баща ми слиза!
— Хвърли ми сандалите! Не мога да тичам така — изсъска той в отговор.
След миг сандалите полетяха към него и той бързо ги нахлузи; чуваше трополенето на баща й — той вече беше съвсем близо до вратата.
Брут побягна. Чу доволното възклицание на бащата на Ливия, когато той видя, че натрапникът е още в двора, но не се обърна. Сандалите му чаткаха по камъните. Зад него бащата на Ливия крещеше с цяло гърло да го хванат, което, изглежда, предизвика известно вълнение сред местните жители, тръгнали по своите работи, и Брут изстена. Чу викове в отговор на призива на гърка и разбра, че и други граждани се присъединяват към преследването. Трескаво се опитваше да си спомни улиците, по които беше бродил само преди часове, за да намери хан с евтини стаи и топла храна. Тогава бащата на Ливия му се беше видял доста приятен човек — е, не носеше брадвата, когато показваше на двамата уморени мъже най-евтината си стая.
Блъсна се в една стена, когато зави зад ъгъла с пълна скорост, успя да заобиколи някаква количка и отблъсна от себе си посягащите ръце на собственика й. Накъде сега? Градът му се струваше като лабиринт. Първо наляво, после надясно, не се осмеляваше да погледне назад, дъхът му дращеше в гърлото. До момента Ливия си беше струвала притесненията, но ако го убиеха, не тя беше жената, която би искал да е последната в живота му. Надяваше се баща й да си излее гнева върху Рений и пожела късмет и на двамата.
Уличката, по която тичаше, внезапно свърши зад някакъв ъгъл. Една котка отскочи от пътя му и той спря и най-после рискува да хвърли поглед назад. Нямаше къде да избяга, но може би за момент ги беше заблудил. Вслуша се, но чу само оплакванията на котката, която изчезваше в далечината.