![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Ако можеше да се съди от думите на управителя, той като че ли се радваше на предизвикателствата. Юлий с изненада забеляза, че Павел изпитва не гняв заради изживяното изпитание, а по-скоро тъга, че хора, на които е вярвал, са се обърнали срещу него. Запита се дали и в бъдеще ще проявява подобна доверчивост.
Легионерите маршируваха през града, без да обръщат внимание на втренчените погледи и на уплахата на майките, които дръпваха играещите деца от пътя им. Повечето усещаха болките от снощната битка и въздъхнаха с облекчение, когато стигнаха пред дома на управителя в центъра и се построиха в каре. Юлий видя едно от предимствата на поста, заеман от Павел — красивите бели стени и плитките басейни. Част от Рим, присадена в гръцкия пейзаж.
Децата на Павел хукнаха към него, за да го поздравят, и той се засмя високо, отпусна се на едно коляно и им позволи да го прегърнат — държеше осакатените си ръце настрани. Съпругата му също излезе и Юлий видя в очите й сълзи. Да, Павел наистина беше щастливец.
— Тесерарий Цезар, пред строя — заповяда Гадитик и резкият му глас изтръгна Юлий от мислите му.
Той бързо изтича напред и отдаде чест. Гадитик го огледа, изражението му беше неразгадаемо.
Павел влезе в къщата заедно със семейството си, а войниците зачакаха търпеливо, доволни, че стоят под топлите лъчи на следобедното слънце, без да имат работа.
Юлий се чудеше защо му заповядаха да излезе отпред и как ще се почувства Светоний, ако става дума за повишение. Управителят не можеше да заповяда на Гадитик да го повиши, но препоръката му, изглежда, не можеше да бъде пренебрегната.
Накрая Павел се върна, придружен от съпругата си. Пое дълбоко дъх и заговори високо. Гласът му бе топъл и силен.
— Вие ме върнахте на моя пост и на моето семейство. Рим ви благодари за извършеното. Центурион Гадитик се съгласи да обядвате в моя дом. Слугите приготвят най-добрите храни и питиета за всички. — Замълча за миг и погледна Юлий. — Бях свидетел на голяма смелост снощи, проявена по-специално от един човек, които рискува собствения си живот, за да ме спаси. На него присъждам почетен венец, за да прославя смелостта му. Рим има смели синове и аз съм днес тук, за да го докажа.
Съпругата му пристъпи напред и вдигна венец, изплетен от зелени дъбови листа. Юлий се размърда и когато Гадитик му кимна, свали шлема си, за да му сложат венеца, и се изчерви. Мъжете се развикаха възторжено — Юлий не беше сигурен дали защото го удостояват с тази чест, или заради предстоящия обяд.
— Благодаря, аз… — заекна той.
Съпругата на Павел докосна ръката му и Юлий видя, че помадите, с които беше намазано лицето й, прикриват тъмни кръгове под очите й.
— Ти ми го върна.
Гадитик заповяда да свалят шлемовете и да последват управителя в трапезарията, където слугите подготвяха угощението. Задържа Юлий за момент и когато останаха сами, го помоли да види венеца. Юлий бързо му го подаде; тръпнеше от обзелата го възбуда.
Гадитик заобръща венеца в ръцете си. После тихо попита:
— Заслужаваш ли го?
Юлий се поколеба. Знаеше, че беше рискувал живота си и беше обезвредил лично двама мъже в най-долното помещение на крепостта, но изобщо не беше очаквал тази награда.
— Не повече от останалите.
Гадитик се вгледа в него и кимна доволно.
— Това е хубаво. Макар че ми хареса да те гледам как трепеше негодниците снощи.
Засмя се на бързо променилата се физиономия на Юлий — от възторг до смущение.
— Под шлема ли ще го носиш, или върху него?
Юлий се обърка.
— Не… не знам. Сигурно ще го оставям в каютата, когато влизаме в акция.
— Сигурен ли си? Пиратите ще побягнат презглава от мъж с листа на главата… е, вероятно.
Юлий отново се изчерви и Гадитик се засмя и го потупа по рамото.
— Шегувам се, момче. Това е рядка чест. Разбира се, ще трябва да те повиша. Не може човек с почетен венец да заема ниска длъжност. Ще ти дам да командваш двадесет души.
— Благодаря — отвърна Юлий и настроението му се подобри.