Звънтящите кедри на Русия

— Когато чрез човека се извършва нещо значимо, винаги участват две противоположности. Правото на избор принадлежи на самия човек. От неговата чистота и съзнателност зависи от кое ще вземе повече.

— Добре, да допуснем. А ти с Него, когато беше под къдъра, се опитваше да разговаряш, така ли?

— Да, исках да ми отговори.

— И на прадядо ти това не му хареса?

— Прадядо изглежда е сметнал, че аз съм говорила непочтително, изисквала съм.

— Та ти наистина настояваше, аз лично видях. И с крак тропаше даже, като Го молеше… Какво толкова искаше от Него?

— Исках отговор.

— Какъв отговор?

— Разбираш ли, Володя, естеството на Бога не е плътско. Той не може да вика на всички гръмогласно от небето как да живеят. Но Той иска на всички да ни е добре и затова праща своите Синове — хора, в чийто разум и душа Той може да проникне в една или друга степен. Синовете Му после отиват и говорят с други хора — на разни езици говорят. Понякога с думи, понякога чрез музика или картини, понякога чрез действия. Веднъж ги слушат, друг път ги гонят и убиват. Като Иисус Христос например. Тогава Бог отново им праща Свои Синове, но винаги само една част от хората се вслушват, а други въобще не се интересуват — нарушават законите на щастливото битие.

— Ясно, и затова Бог ще накаже човечеството с общопланетна катастрофа и страшен съд…

— Бог не наказва никого и няма нужда от катастрофи. Бог е Любов! Той си има един първоначален план и си е създал добре света. Но когато човечеството дойде до определена критична точка на своята съпротива срещу Истината, когато тъмното начало в хората стигне до червената линия, за да не стане пълно самоунищожение идва планетарна катастрофа. Тя взема много човешки жертви, но унищожава пагубните, изкуствено създадени системи за добиване на житейски блага. Катастрофата е нещо като урок за оцелелите. Известно време човечеството живее като в ад, но той си е негово дело — оцелелите попадат в своя ад. После децата им живеят известно време като първобитни хора, идват до някаква точка, подобна на рая; и после — пак отклонение и пак всичко отначало… И минават милиарди години по земното летоброене…

— Щом като така неизбежно се повтарят тия неща в продължение на милиарди години, ти на какво се надяваш?

— Исках да разбера как могат да бъдат вразумени хората другояче, а не чрез катастрофи. Разбираш ли, аз се сетих, че катастрофите стават не само по вина на хората, които не възприемат истината, но и по причина на недостатъчно ефективните начини на нейното предаване. Така че аз Го молих сега да ми каже поне един по-ефективен начин. Да го разкрие на мен или на някой друг — не е важно кому. Важното е да има такъв начин.

— И какво ти каза Той? Как звучи гласът Му?

— Никой не може да каже какъв е Неговият глас. Отговорът Му идва от само себе си — било като откритие, било като внезапна, собствена мисъл. Т а нали Той може да говори само чрез Своята частичка, която живее във всеки от нас? А тази частичка вече предава информацията на всичко останало в човека чрез ритъма на вибрациите. Ето защо възниква впечатлението, че човек извършва всичко сам. Човек наистина може да направи много нища сам, нали е подобен на Бога? Във всеки човек има малка искрица от Бога, вдъхната му още при неговото раждане. Бог е раздал половината от Себе си на човечеството, но тъмните сили по най-различни начини се стремят да блокират действието на искрата ни Божия, да отвлекат човека от общуването с нея и — чрез нея — с Бога. На тях им е по-лесно да се преборят с една малка частичка когато е сама, при това още без връзка с Основната Сила. Ако тези частици се обединят помежду си в своите светли пориви, тъмните сили биха ги победили или блокирали много по-трудно. Но ако даже само една частица, живееща поне в едного има пълен контакт с Бога, то тъмните сили никога не ще могат да победят такъв човек и неговия дух и разум.