Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
— А кога ще е глобалната, фаталната?
— Това може да стане, примерно, през 2002 г. Но може и да се предотврати или отложи, както стана през 1992 г.
— Искаш да кажеш, че е можело да стане през 1992 година?
— Да, но те я отложиха.
— Кои «те»?… Кой я предотврати, «отложи»?…
— Планетарната катастрофа през 1992 г. не стана, благодарение на хората от местата и вилите.
— Какво?!!
— По целия свят много и най-различни хора се противопоставят на унищожението на планетата ни. Но катастрафата през 1992 г. не стана предимно заради руските дачници.
— И ти… Значи ти!… Още шестгодишна си разбирала тяхното грамадно значение?… Предвидила си всичко това?… Действала си неуморно, помагала си им?
Аз знаех значимостта на хората от местата и вилите, Владимире.
9. Денят на хората от местата и вилите и празникът на цялата земя
— Но защо благодарение на хората от местата и вилитe и именно в Русия, защо? Каква връзка виждаш тук?
— Разбираш ли, Владимире, Земята, макар и голяма, все пак е много чувствителна. Нали и ти си голям в сравнение с комарчето, но като кацне на тебе, ти го усещаш. Така и Земята всичко усеща — и когато в бетон и асфалт я обличат, когато изсичат, горят горите й, когато човъркат недрата й или изсипват отровен прах, наречен от хората «торове». Нея я боли! Но тя продължава да обича хората, както майка децата си. И се мъчи Земята да попие в недрата си човешката злоба; и само тогава, когато няма сили да я удържи, тази злоба избухва чрез вулканите и земетресенията. А трябва да й се помага на Земята! Сомо милувката и внимателната обхода й дават сили. Земята е голяма, но е свръхчувствителна. Тя наистина усеща, когато я докосва ласкаво дори и една човешка ръка. О, как чувства тя и как чака това докосване! В Русия известно време считаха земята за обща и за ничия конкретно. Хората не я възприемаха като своя. След това станаха промените. Започнаха да дават на хората малки участъци земя около вилите. И това, че тези места са малки, съвсем не е случайно — там не е възможна употребата на големи машини. Но затъжилите се за земя руснаци радостно ги взимаха. И бедни, и богати взимаха, защото нищо не може да разскъса човешката връзка със земята. И като получиха своите малки парчета земя, хората изведнъж, по интуиция, почустваха, че … И милиони човешки ръце с любов се докоснаха до земята! Именно с голи ръце, а не с разни машини хората почнаха да общуват ласкаво със земята по своите малки участъци. И тя почувства това! Усети докосването на всяка отделна човешка ръка. И намери сили в себе си Земята, за да издържи още малко.
— И какво излиза тогава? На всеки човек с вила и участък земя трябва паметник да вдигаме като спасител на планетата, така ли?
— Да, Владимире, те са спасители.
— Да, ама не можеш да направиш толкова паметници. По-добре е за тях да се обяви всеобщ празник, примерно една неделя, или събота и неделя — «Ден на хората от местата и вилите» или «Ден на Земята» да се нарече в календара…
— Ах! Празник! — плесна с ръце Анастасия. — Как добре го измисли. Празник! Непременно е нужен весел и радостен празник.
— Тогава пошари със своя лъч по правителството, по депутатите от Държавната Дума — нека издадат такъв закон.
— Не мога. Те са непробиваеми, защото живеят в ежедневната суета. Толкова много решения им се налага да вземат, че нямат никакво време за мислене… Пък и няма особен смисъл да се нядяваме на тяхната съвест. Няма да им е лесно да осъзнаят, да видят истинската реалност. Никой няма да им позволи да вземат по-верни решения от тези, които сега се вземат.
— Кой пък може да забрани на президента, на правителството?
— Вие — масите, мнозинството! Непопулярните мерки наричате «правилни решения»…
— Да, така е. Сега има демокрация. Най-важните решения се вземат от мнозинството. То винаги е право.
— Най-висока осъзнатост винаги са постигали в началото само единици, Владимире, а повечето хора трябва време.
— Щом е така, защо е нужна демокрация, референдуми?
— Те са нужни като амортизатори, за да няма резки сътрения. Когато амортизаторите не са добри, става революция. Периодът на революцията е винаги тежък за мнозинството.
— Но празникът на хората от местата и вилите не е революция. Може ли да има нещо лошо в него тогава?
— Подобен празник би бил хубаво нещо. Той е нужен на хората, много е необходим! Трябва да се учреди колкото може по-скоро. Ще мисля как може да стане по-бързо.
— Аз ще ти помогна. Аз знам по-добре какви лостове могат да се задействат най-ефективно в нашия живот. Аз във вестниците… Или не, в твоята книга ще напиша за хората от местата и вилите и ще помоля всики да изпрати телеграма до правителството и Държавната Дума: «Молим да се учреди празник на хората от местата и вилите и празник на Земята.» Само че на коя дата?