Звънтящите кедри на Русия

— Говори.

— Че имаш необикновени способности — имаш. Това е факт. Информация можеш да получаваш всякаква като две и две. Я ми кажи сега: кога се появи при тебе твоя тънък лъч?

— Като всички хора, аз съм се родила с него. Но че съществува такъв лъч и как да го използвам — на това ме научи прадядо ми, когато станах на шест години.

— Тъй. Значи от шестгодишна ти вече си можела да виждаш нашия живот? Да анализираш, да помагаш. Дори да лекуваш от разстояние.

— Да, можех.

— Кажи ми тогава: с какво си се занимавала ти през целите следващи 20 години?

— Разказвах ти за това и ти показах някои неща. Занимавах се с хората от местата и вилите. Стараех се да им помагам.

— Цели 20 години, всеки ден?!

— Да. Понякога и нощем, когато не бях много изморена.

— Значи ти, като някоя зациклила фанатичка, през цялото това време упорито си се занимавала само с виладжиите! И кой те караше да правиш това?

— Никой не ме е карал. Сама реших. След като прадядо ми предложи, аз сама разбрах, че това е нещо добро и много важно.

— Аз пък си мисля, че твоят прадядо ти е предложил да се занимаваш с тия хора от съжаление. Нали си расла без родители… Затова ти е дал най-лесното и просто занимание. А днеска изведнъж съобразява, че си вече пораснала, много неща разбираш и затова ти разрешава да се позанимаеш и с други неща, да зарежеш вече собствениците…

— Не, въпросът с тия хора е много по-сложен. И аз ще продължа да им помагам, както и да ги наричате — «виладжии», «хората от местата и вилте» и пр. Аз много ги обичам и никога няма да ги изоставя!

— Ето ти на тебе «фанатизъм»! Май наистина нещо не ти достига, за да бъдеш нормален човек… Трябва да разбереш най-после: притежателите на парченца земя не са най-важното нещо в живота. Те не влияят ни най-малко на обществените процеси. Къщички, градинчици — всичко това е само едно малко, помощно домакинство. Там хората си почиват след основната работа или след пенсия. Нищо повече, разбираш ли — н и щ о п о в е ч е! И щом като ти, с такива колосални познания и феноменални способности си се вторачила да се занимаваш само с тия хора, значи… имаш някакво психическо отклонение. Мисля да те заведа на психиатър. Ако излекуваме това отклонение, тогава сигурно ще можеш да бъдеш истински полезна на обществото.

— Аз много искам да бъда полезна на хората.

— Тогава дай да заминем — и аз ще те заведа при лекар-психотерапевт в добре платена клиника. Ти сама казваш, че е надвиснала планетарна катастрофа. Тогава помогни на екологическите общества, на науката!

— Като съм тук, от мен ползата е по-голяма.

— Е, добре. Щом искаш, после ще се върнеш и ще почнеш да се занимаваш с нещо по-сериозно.

— Какво по-сериозно?

— Сама ще решиш. Например… с предотвратяването на екологичната катастрофа и дори… планетарната. Я кажи, според тебе кога се очаква това?

— Локални огнища се появяват вече в разни точки на Земята. Човечеството отдавна е подготвило всичко, и то в излишък, за своето пълно унищожение.