Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
Но малката вишничка не умря. Не си отиде, защото нейните мисли, чувства и стремежи бяха необикновено чисти, а според законите на Всемира нищо не може да унищожи чистата любов. И витаеше тя над тебе, и се мяташе в усилията си да я прояви. Тя се опитваше да сътвори пространство от любов. Тогава аз дойдох на вашия речен кораб с намерението някак си да помогна, да въплътя желанието на вишничката… Още не знаех кому е адресирано.
— Излиза, че твоето отношение към мене се дължи на една вишна?…
— Отношението ми към тебе, Володя, си е лично мое отношение. Въпрос е кой на кого помага: вишничката на мене — или аз на вишничката. Всичко във Вселената е взаимосвързано. Човек трябва да възприема света само чрез самия себе си. Но сега — позволи ми да осъществя желанието на вишничката. Може ли да те целуна от нейно име?
— Иска ли питане?… Щом като така трябва… Пък — като се върна, — ще изям всичките й вишнички!
Анастасия затвори очи. Притисна ръце към гърдите си и тихо прошепна: «Вишничке, усети сега! Ей сега ще направя това, което искаше. Това е ТВОЯТА целувка, вишничке!» — После тя сложи ръце на раменете ми и без да отваря очи се приближи, докосна с устни бузата ми — и замря.
Странна целувка, на пръв поглед просто докосване с устни. Но тя се отличаваше от всичко, което бях изпитвал досега. Тя предизвика непознати за мен, необикновено приятни чувства. Може би в случая движението на устните, езика или тялото няма никакво значение. Изглежда най-важно е онова, което е скрито дълбоко в човека и целувката е само повод то да се прояви.
Какво се крие в душата на тази отшелница от тайгата? Откъде се взеха у нея толкова знания, необикновени способности и чувства? Или може би всичко, което тя приказва е само плод на нейната фантазия? Откъде пък тогава идват тези необикновено блажени, удивителни и сгряващи всичко в мен усещания? Може би, със съвместни усилия, ще ни се удаде да разкрием тази тайна чрез един случай, на който станах неволен свидетел.
7. Кой е виновен?
Един ден, когато Анастасия се опитваше да ми обясни нещо за начина на живот и за вярата, но не намираше подходящи думи, се случи следното:
Тя бързо се обърна към Звънтящия кедър, сложи длани на ствола му — и в този миг с нея почна да става нещо съвсем необикновено. Вдигна глава нагоре, обръщайки се към кедъра или към някого високо високо в него и започна страстно и до самозабрава да повтаря някакви думи и звуци.
Опитваше се нещо да обясни, да докаже, умоляваше някого за нещо… От време на време в монолога й се вплитаха настойчиво-изискващи нотки. И тогава изведнъж се чу усилено пукане — може би самият звън на кедъра! Лъчът му стана по-ярък и топъл. И тогава Анастасия направо му заповяда:
— Отговори ми, отговори! Поясни го! Дай ми го, дай! — при това тя тръсна глава и даже тропна с босия си крак. Бледото сияние в короната на Звънтящия кедър се стрелна към лъча, а самият лъч, откъсвайки се от кедъра, изведнъж излетя нагоре. Незабавно се появи и друг лъч, точно над кедъра. Той бе като синкава мъгла или облак.
Насочените надолу връхчета на кедровите иглички почнаха да светят с едва забележими, тънки лъчи, подобни на тази мъгла. И тези хиляди лъчи се насочиха към Анастасия, но не стигаха до самата нея, а изчезваха, разтворени във въздуха. Когато тя пак настоятелно тропна с крак и даже плесна с длани по огромния ствол на Звънтящия кедър, светящите иглички се раздвижиха и тънките им остри лъчи се сляха в един-единствен широк лъч от светлива пара. Но и той, макар и устремен към Анастасия, не стигаше съвсем до нея, а се стопяваше във въздуха, сякаш се изпарява. Тогава аз изведнъж ужасен си спомних, че може би точно от такъв лъч са си отишли нейните родители. Анастасия продължи упорито да пита нещо, да настоява като едно разглезено и капризно дете, което настойчиво иска нещо от баща си и майка си. И изведнъж лъчът се хвърли към нея и я освети цялата като мълния!
Около Анастасия се образува и почна да се разсейва някякво облаче. Лъчът, идващ от кедъра се разтопи, изгаснаха и последните тънки лъчи, излизащи от игличките. Изчезваше и облачето около Анастасия, но сякаш едновременно влизаше в нея и се разтваряше в пространството.
А тя, сияеща и щастливо усмихната, се обърна, направи крачка към мен и спря, гледайки нещо зад мене. Аз се обърнах. На поляната бяха излезли дядото и прадядото на Анастасия. Стъпвайки бавно, като се опираше на бастуна си, подобен на гега, високият, побелял прадядо, който вървеше пред дядо й, дойде пред мене и се спря. Сякаш гледаше през мен. Аз даже не разбирах дали ме вижда или не. Прадядото леко се поклони и, без да каже нито дума, тръгна към Анастасия.