Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
— Значи, ти викаше към Него да ти отговори какво да кажеш на хората, за да не стане поредна катастрофа на Земята; и как точно да им го кажеш?
— Да, нещо такова.
— И какъв отговор получи? Какво трябва да им кажеш?
— Да им кажа… Само с думи, по обикновения начин, това е вече недостатъчно. На хората толкова много им е говорено и въпреки това човечеството, общо взето, продължава да върви към пропастта. Ти самият не си ли чувал постоянно да се казва, че пушенето и алкохолът са вредни? Това се говори ясно на съвършено понятен за теб език от кой ли не вече, включително и от лекарите, но ти не преставаш, нали така? Продължаваш, независимо от влошаването на състоянието ти; дори болките не те възспират от тези пагубни навици, както става с повечето хора. Сам Бог ти казва: «Не бива така!» — чрез болката ти говори. Та това не е само твоя болка, тя е и Негова, но ти взимаш обезболителни лекарства и си караш както знаеш. Не искаш да се замислиш защо са тези болки…
Така и всички други истини са отдавна известни на човечеството, но то не желае да ги изпълнява. Хората извършват ежедневно истински предателства спрямо тях в името на илюзорното удоволствие. Следователно, трябва да се открие още някакъв начин за пряко преживяване на друг вид удоволствия, не само да се умува за такива. Който ги изпита, ще може да направи сравнение и всичко сам ще разбере — ще разблокира най-сетне частичката си, дадена му от Бога. Ето защо е излишно повече да се плашат хората с разни катастрофи и да се обвинянват неприемащите истината. Нужно е нещо ново: тези, които свалят тази истина, трябва да осъзнаят необходимостта от нейното по-съвършено тълкуване. И тук прадядо ми се съгласи с мене.
— Да, но той не каза такова нещо…
— Ти въобще не чу голяма част от това, което говореше прадядо.
След като се разбирате без думи, защо тогава си говорихте и на глас — нали ви чух?
— Нима не би било оскърбително за теб да говорят в твое присъствие на чужд, неразбираем език, а да знаят твоя?
А аз в това време си мислех: да вярвам ли или да не вярвам във всичко, което Анастасия приказва? Тя самата, явно, твърдо си вярва. И не само вярва, но и действа. Трябва някак си да поохладя нейния ентусиазъм — инак ще изгори. И в стремежа си да й помогна, аз й казах:
— Знаеш ли, Настася, какво си мисля? Може би не си струва да се косиш чак толкова — да искаш отговор тъй възбудено, както при кедъра… Твоите дядовци не случайно се разтревожиха — това явно е опасно. Щом като Бог досега не е отговорил на нито един от синовете Си как може да се обяснят тия неща на хората по най-ефективен начин, значи просто няма такъв отговор… Изглежда наистина планетарната катастрофа си остава най-ясният начин за обяснение… Не Го карай един ден Той ти се обиди и дори да те накаже, задето си пъхаш носа навсякъде… както вика дядо ти…
— Той е добър! Той не наказва.
— Да, но си мълчи… Сигурно даже и не иска да те слуша, а ти толкоз енергия хабиш…
— Той чува и отговаря.
— Какво отговаря? Сега знаеш ли нещо повече?
— Той ми подсказа къде е отговорът, къде може да се търси.
— Подсказал ти е… На тебе?! — И къде е този отговор?
— В съединяването на противоположностите.
— И кога може да стане това?
— Ами ето кога, например: когато два антипода на човешкото мислене се слеят в ново динамично единство, както в коментариите на Аватамаск… В резултат на това се е появила философията на Хуаян и Къгом, която въплъщава много по-съвършено елементите на един всемирен светоглед и шперца към всички модели и теории, по подобие на вашата модерна физика…
— Моля?!?…